Бензодиазепини, леведопа, баклофен, дантролен натрий и тизанидин са най-широко използваните средства за намаляване на спастичността. Високи дози от тези медикаменти може да доведат до нежелани странични ефекти, които включват седация, промени в настроението и познавателните способности.

Бензодиазепините, които включват диазепам (Valium) и клоназепам (Klonopin, Rivotril), са централно действащи агенти, които увеличават афинитета на GABA към специфичния за това съединение рецептор. Диазепама е най-старият и най-често използвано орално средство за управление на спастичност. Страничните ефекти на бензодиазепините включват седация, слабост, хипотония, стомашно-чревни симптоми, увреждане на паметта, нарушена координация, обърканост, депресия, атаксия. Може да се появят толерантност и зависимост, както и абстиненция при прекратяване на приема. Толерантността може да доведе до увеличаване на дозата до неприемливи нива.

Леведопа е най-рзпространеното лекарство за дългосрочно лечение на болестта на Паркинсон. Продължителната употреба може да доведе до дискинезия и често е причина за спиране на лекарството. Дискинезията може да доведе до намаляване контрола над волевите движения, респективно до тикове или хорея.

Баклофена (Lioresal) е широко използван за контрол на спастичността от 1967г. Той е GABA агонист. Може да се развие толеранс към лекарството. Баклофенът трябва да се спира бавно, за да се предотвратят ефекти като като припадъци, халюцинации и по-голяма спастичност. Трябва да се използва внимателно при пациенти с бъбречна недостатъчност, тъй като клирънса е предимно бъбречен. Нежеланите реакции са предимно седиране, атаксия, слабост и умора. Може да причини депресия, когато се комбинира с тизанидин или бензодиазепини.

Дантролен натрий (Dantrium) действа периферно на ниво мускулни влакна и работи най-добре за церебрална парализа и травматично увреждане на мозъка. Тъй като не действа селективно на спастичността на мускулите, може да доведе обща слабост, включително слабост на дихателните мускули. Страничните ефекти включват сънливост, замайване, слабост, умора и диария. Хепатотоксичност (увреждане на черния дроб) се появява при <1% от пациентите, които приемат дантролен натрий.

Тизанидина (Zanaflex) приеман заедно с баклофен или бензодиазепини може да прояви допълнителни странични ефекти като седация и чернодробна токсичност. Сухота в устата, сънливост, астения и замаяност са най-честите странични ефекти. Могат да се появят проблеми с чернодробната функция и халюцинации.

Канабис
За сравнение - нежеланите реакции, свързани с употребата на канабис обикновено са леки. Билката се класифицира като "ниско рискова". Еуфорични промени в настроението са сред най-честите странични ефекти. Канабиноидите могат да изострят шизофрените психози при предразположени лица. Канабиноидите затрудняват познавателните и психомоторни процеси, което води до временни нарушения. Постоянната употреба може да доведе до развитие на толеранс. Често са документирани тахикардия и хипотония. Съобщава се за няколко случаи на исхемия на миокарда при млади и здрави пациенти. Вдишването на дим от канабис има странични ефекти върху дихателната система. Канабиноидите са противопоказани при пациенти с анамнеза за сърдечна исхемия. В обобщение, канабисът е лекарство с нискорисков профил. Сериозните усложнения са много редки и обикновено не се проявяват при употребата на канабиноиди като лекарство.

Има много методи за употреба на канабис, които минимизират или изключват риска от прием на нежелани "излишни" вещества. Вижте ги тук: Начини за употреба на канабис