Изгодна и същевременно спорна нова индустрия за американските индиански резервати получи зелена светлина от Министерството на правосъдието, което се разпореди да не се пречи на местните племена да отглеждат и продават канабис на територията на техните суверенни земи, дори и в щати, които забраняват практиката.

Новото ръководство, изготвено в меморандум, ще се прилага на базата на отделния случай, а племената ще трябва да следват стриктни федерални насоки, заяви Тимъти Пърдон, адвокат на САЩ за Северна Дакота и председателят на подкомисията на главния прокурор по въпросите относно американските индианци.

Остава да се види колко от резерватите ще се възползват от новите правила. Много племена са против легализирането на канабиса на техните земи, а федералните власти ще продължат да прилагат закона в тези райони, ако бъде поискано от страна на отделните племена.

Южна Калифорния е дом на близо 30 щатски и федерално признати индиански племена, с общо население от близо 200 000 души в съответствие с държавните разчети. Най-големите племена оперират с печеливши казина и аутлет молове, това са племената на Morongo, Cabazon, San Manuel и Pechanga.

Някои от племената виждат продажбите на канабис като потенциален източник на приходи, подобен на продажбите на цигари и приходите от хазарт, които са донесли финансова полза за резерватите в цялата страна. Други, включително резервата Yakama в щата Вашингтон, силно се противопоставят на продажбата или употребата на канабис по техните земи.

Пърдон заяви в интервю, че по-голямата част от индианските племена, съпричастни към мъчителното наследство на злоупотребата с алкохол в техните общности, изглежда не желаят да допуснат широко потребление на билката по тяхната територия.

Федералното правителство ще продължи да подкрепя законно тези племена, които искат да се забрани канабиса, дори и в щати, които регулират билката.

Министерството на правосъдието като цяло няма да се опитва да налага федералните закони за канабис на федерално признати племена, които са избрали да позволят продажбата или употребата, стига те да отговарят на осемте федерални насоки, които изискват:

- предотвратяване разпространението на канабис сред непълнолетни;

- предотвратяване възможността приходите от продажбата на канабис да отиват в криминални структури, банди и картели;

- предотвратяване пренасочването на канабис от щат в щат където това е уредено правно по един или друг начин;

- предотвратяване на дейността на държавно разрешения канабис, да бъде използвана като покритие или претекст за трафика на други незаконни вещества или незаконна дейност;

- предотвратяване насилието и използването на огнестрелно оръжие при отглеждането и разпространението на канабис;

- предотвратяване шофирането под влияние на канабис и изострянето на други неблагоприятни последици за общественото здраве свързани с употребата;

- предотвратяване отглеждането на канабис на обществени земи и съпътстващата обществена опасност за населението и околната среда, произтичащи от производството на канабис на обществени земи; и

- предотвратяване притежанието или употребата на канабис на федерална собственост.

„Племената имат суверенното право да определят сами правилата на собствените си резервати,“ казва още Пърдон.