В момента в Холандия има близо 600 кофишопа, коитo според различни проучвания годишно продават между 50 и 150 тона канабис на обща стойност около 600 млн. евро. Една четвърт от всички туристи в Амстердам посещават тези магазини, а за 10% от тях това е основната причина да изберат града.

През последните години дебатът около легализацията на употребата и снабдяването на канабис за медицински цели в някои държави по света изпрати сигнала, че нещо подобно ще се случи и с използването на растението за развлекателни цели и че други европейски градове имат потенциала да се превърнат в "новия Амстердам". Фактите обаче показват една по-шарена картина.

Според доклад на Европейския център за мониторинг на дрогите и наркоманиите (EMCDDA) от 2017 г. през последните 20 години в Европа наистина се наблюдава тенденция към намаляване и дори премахване на наказанието затвор за дребни нарушения, свързани с употребата на канабис. Някои правителства дори предложиха реформи в законите, свързани с отглеждането за лично ползване. Въпреки това към момента нито една държава - членка на Европейския съюз, не е застанала зад идеята за пълна легализация на канабиса за развлекателни цели.

Обществото също изглежда разделено - според проучване на Flash Eurobarometer от 2014 г. над половината от запитаните на възраст между 15 и 24 години считат, че продажбата на канабис трябва да бъде забранена, докато 45% твърдят, че е нужна регулация (виж графиката). Моделите на търсене и предлагане в Европа потвърждават това.

Кофишоп моделът на Холандия

Противно на разпространеното мнение за либералността на холандското законодателство, на практика нещата не са толкова прости. Казано накратко, от края на 70-те години в Холандия започва политика на "толериране" на продажбата и употребата на до 30 г канабис като начин да раздели този пазар от пазара на твърди наркотици. Оттогава досега законът е променян неколкократно, като в момента лимитът е сведен до 5 г, кофишоповете нямат право да държат повече от 500 г на склад, а общините сами определят дали да допускат този вид бизнес на територията си. И много от тях вече са се възползвали от това.

Така например в Ротердам съществува забрана върху продажбата на канабис в близост до училища, а в Амстердам - до училища и до детски площадки. Всъщност две трети от холандските общини не разрешават подобен бизнес на територията си. Съвсем наскоро пък Хага забрани употребата в центъра на града заради оплаквания на живущите. Подобни регулации се отразяват пряко на броя магазини, който от години насам намалява. В Холандия съществува и правният парадокс, че продажбата и употребата на определени количества канабис са разрешени, но не и производство и снабдяването с тях. Така на практика собствениците на магазините или купуват стоката си по нелегален начин, или сами я отглеждат, отново в нарушение на закона.

Въпреки това моделът придобива популярност и в други европейски държави. Възползвайки се от новосъздадена сива зона в законодателството, във Франция от тази година има няколко кофишопа, в които се продава канабис с ниско съдържание на THC – основното психоактивно вещество на канабиса, и голяма концентрация на канабидиол (CBD). Първият подобен магазин отвори врати в Париж през юни (за да бъде затворен месец по-късно от полицията), а малко по-късно примера последваха предприемачи извън столицата. В Италия сортовете със CBD се продават свободно, редом до цигарите.

Примерът на Испания

През последните години известни станаха т.нар. канабис социални клубове – неправителствени организации, които работят обратно на холандската логика. При тях канабисът се отглежда и разпространява единствено между членове без комерсиална цел. Моделът тръгва от Испания, където широк прочит на закона позволява отглеждането на канабис за лична употреба и не на публични места. Най-общо казано, клубовете са длъжни да се регистрират, производството им не трябва да надвишава определено количество на човек, а членове могат да бъдат единствено вече употребяващи канабис. В доклад на Transform Drug Policy Foundation (TDPF) от 2015 г. се посочва, че без мотив за увеличение на употребата или привличане на нови членове моделът на социалните клубове предлага добра алтернатива на нерегулирания пазар. Идеята е подхваната от активисти в няколко други държави, но от EMCDDA отбелязват, че нито едно европейско правителство не я толерира изцяло. По данни на TDPF в Испания в момента има близо 400 подобни клуба, но институциите все по-често се намесват в работата им.

Чешкият опит

Ако сте се разхождали в Чехия, със сигурност сте видели растението, изобразено върху стикери върху вратите на някои магазини или пък върху различни продукти. Държавата отдавна има репутация на либерална спрямо употребата на канабис, но това не е съвсем вярно.

В Чехия канабисът за лична употреба е деркиминализиран през 2010 г., като позволеното количество е 15 грама. Освен това всеки има право да отглежда до 5 растения. Покупката и продажбата обаче са незаконни, а рекламираните продукти всъщност съдържат много ниски нива на THC. Въпреки това през 2013 г. Чехия легализира употребата на марихуаната за медицински цели, а субстанцията е достъпна единствено с електронна рецепта.

За медицински цели - вече в Македония и Гърция

Според Брендан Хюс, анализатор към EMCDDA, обществената подкрепа за употребата и продажбата на канабис за медицински цели е сравнително по-висока, отколкото за употребата за развлечение. През последните години в няколко европейски държави граждани започнаха петиции с настоявания за промени в законодателството по отношение на употребата за развлекателни цели, но броят получени подписи не е съществен. Все повече европейски държави обаче легализират медицинската марихуана или базираните на растението медикаменти, посочва пред "Капитал" Хюс.

През последните две години към растящия списък се присъединиха и две съседки на България - Македония и Гърция. През 2016 г. Скопие разреши отглеждането и продажбата на марихуана за медицински цели, а лекари имат правото да предписват лекарства за третиране на няколко заболявания. Само преди няколко месеца Атина също гласува "за" лекарствата на основата на канабиса. По този начин около България се образува обръч от държави с все по-либерална политика към употребата на канабис за медицински цели.

"Очакванията са дискусиите относно регулацията на канабиса да станат по-чести и по-детайлни", коментира в своя публикация Бо Килмър, анализатор към RAND Corporation. А това неминуемо ще доведе до решения, които може би няма да се харесат на всички.