Диагностика на заболявания по растенията

Част I. Проблеми свързани с хранене, напояване и светлина.

Използвайте следните картинки, за да можете лесно и бързо да диагностицирате Вашите болни растения. Ние от екипът на Growshop-bg.com, сме приготвили полезни съвети за Вас. 

Повечето проблеми произлязли от торенето, могат да бъдат лесно преборени чрез промиване на системата с pH неутрална вода, съдържаща половината от препоръчителните за дадения период от развитието на растението концентрации. Като допълнение към хранителните дефицити, съществуват и различни насекоми, плесени и други вредители, които могат да нападнат растенията, на тях ще обърнем по-специално внимание в Част II.

Преди да запретнете ръкави и да се заловите със саденето, е редно първо да се уверите в качеството и произхода на семената.

Дефицит на Азот (N) Nitrogen

Photo credits: Canna-uk.com

Азотът е един от важните елементи, от които растенията се нуждаят. Той е важна част от протеини, хлорофил, витамини, хормони и ДНК. Тъй като е компонент на ензимите, той е замесен във всички ензимни реакции и играе активна роля в метаболизма на растенията.

Развитие на дефицитът: 

• По-големите листа в по-ниските части стават светло-зелени към жълти.
• Дръжките на по-малките листа придобиват лилав цвят.  По стеблото започват да се появяват вертикални лилави черти, които са много специфични за азотен дефицит. 
• Листата в ниските части изсветляват до бяло и започват да падат.
• Растежът е видимо забавен, растенията остават ниски,  стеблата са тънки, образуването на листа е много слабо и те са малки..
• Пожълтяването и побеляването се разпространяват и към средните и горните листа.
• Цъфтежът стартира принудително, а загубата на листа е вече голяма.
• Значително по-слаба реколта от очакваната.

Причини:

Причината за дефицит може да бъде неправилно хранене или торове, които съдържат недостатъчно хранителни вещества.  Субстрати, в които има твърде много свеж органичен материал, могат да предизвикат дефицит на азот, защото микроорганизмите се свързват с него. Голяма част от азота може да бъде свързана, особено през първите седмици. Той бива освободен в последствие, но вече е твърде късно, защото растенията навлизат в период на цъфтеж, когато N вече не е толкова необходим. 

Решението:

• Повишете концентрацията на храна в разтвора и добре напоете субстрата.
• Добавете азот към напоителния разтвор, ползвайки уреа, мононутриент и др. 

Недостиг на Бор (B) Boron

Проблемът: Листата и корените показват необичаен и бавен растеж. Първите признаци на борен дефицит са неестествено задебелени връхчета. Новите листа проявяват симптоми на хлороза (пожълтяване на листата). Понякога стеблата стават груби или дори кухи. Възможно е да се наблюдават и симптоми и на калциев дефицит, защото борът е необходим на растението за да може калция да бъдеправилно усвоен. Новoизрасналите млади части са най-силно повлияни от недостига на бор и възможно да изглеждат все едно са обгорениили попарени.

Решението: Борът не се абсорбира от самосебеси, ако няма достатъчно присъствие на калий и азот, или ако няма достатъчно влага. Растението може да започне да проявява признаци на недостиг на бор ако pH е твърде ниско или високо. Промийте системата с вода с неутрално pH, съдържаща половината на необходимата доза торове и проблемът ще бъде разрешен.

 Дефицитна Желязо (Fe) Iron

Photo credits: Canna-uk.com

Симптоми:

Симптоми на недостиг на желязо могат да се появят в периоди на силен растеж или тежък стрес и се характеризират с пожълтяване на младите листа и разклоненията. Това се случва най-вече защото желязото в растенията не е подвижно. По-младите листа не могат да издърпват желязото от по-старите листа. При по-сериозен недостиг на желязо, по-старите листа и по-малките жили в тях ще пожълтеят. 

Причини:

• pH около корените е твърде високо (pH > 6,5).
• Средата около корените съдържа твърде много цинк и/или манган.
• Концентрацията на желязо около корените, или в напоителния разтвор, е твърде ниска.
• Температурата на корените е много ниска.
• Средата около корените е твърде мокра, което затруднява достъпът на кислород.
• Неефективно функциониране на корените поради увреждане, зараза или мъртви корени.
• Има твърде много светлина достигаща до резервоара с напоителния разтвор (светлината подпомага растеж на нежелани водорасли). Водораслите изразходват желязото за собствения си растеж и също така разбиват железните хелати.

Решението:

• Намалете нивото на pH.
• Можете да добавите директно железни хелати към субстрата.
• Подобрете дренажа на съдовете, или повишете температурата в основата. 
• Флиарни торове (за листно приложение) с железни хелати са добро решение. Ако ползвате качествни торове с хидропонна система, железният дефицит е почти изключен. 

Най-доброто, което можете да направите, е да добавите мононутриент желязо или да напръскате растенията си с воден разтвор на EDDHA (железен хелат) (макс. 0.1 грама на литър) или EDTA хелати (макс. 0.5 грама на литър).

Дефицит на Калций (Ca) Calcium

Photo credits: Canna-uk.com

Проблемът:Признаците на недостиг на калций могат да бъдат трудно формулирани, тъй като калциевият дефицит е често придружен от магнезиев, железен и други. Въпреки това, някои от основните знаци за калциев дефицит могат да се видят по листата, под формата на мъртви точки, пропуквания, или малки кафяви петна. Друг признак за калциев дефицит е когато новите листа остават малки, изкривени и накъдрени по ръбчетата. Както вътрешността на растението, така и цветът могат да проявяват признаци на гниене. Възможно е корените да се разболеят от бактериална инфекция или да загинат поради недоразвитост. 

Решението: Ако pH в зоната на корените не е балансирано, Вашето растение не може да абсорбира нормално калций през корените. Първата стъпка е да подсигурите правилното pH за вашата растежна среда.  Различните сортове са склонни да имат различни хранителни проблеми, но калциевият, магнезиев и железен дефицит често идват ръка за ръка.  Много градинари използват калциево-магнезиеви добавки, (често наричани Cal-Mag),в случай че подобен дефицит се появи. След като добавите Cal-Mag и коригирате pH, можете вече да очаквате здрав растеж в рамките на същата седмица.

Дефицит на Мед (Cu) Copper

Проблемът: Недостигът на мед при растенията, се проявява с накъдряне на листата наопаки, твърде слаб растеж и необичайно оцветяване. Възможно е новите листа да са тъмни и извити, докато други листа може да са започнали да пожълтяват или побеляват. Като цяло е необичайно да нямате мед във водата или почвата, тъй като се съдържа дори в чистата чешмяна вода. Меден дефицит обикновено се появява, когато има проблем с pH, така че растението да не може да го усвои, въпреки че е наличен. 

Решението: Промийте системата с чиста вода с неутрално pH, това ще премахне натрупалите се соли, които могат да засегнат усвояването на мед и ще спомогне за възстановяването на необходимите pH нива. Уверете се, че проблемът ще започне да се избледнява в рамките на няколко дни. Старият растеж може и да не се възстанови, но новият би трябвало да бъде съвсем здрав.

При отглеждане в почва, медта се усвоява най-добре придиапазон от 6.0 - 7.0 pH

При хидропонно отглеждане медта се усвоява най-добре при диапазон  5.5 - 6.5 pH

Дефицит на Магнезий (Mg) Magnesium

Photo credits: Canna-uk.com

Магнезият играе ролята на градивен блок за молекулите на хлорофила (зеленото в листата), което го прави съществен за фотосинтезата. В същото време магнезият играе важна роля в предаването на енергия. Заедно с калцият, са компоненти на чешмяната вода и съдържанието им в нея определя твърдостта.

Симптоми на дефицит:

По-старите и не чак толкова старите листа под цъфтящият връх ще бъдат с нарушена цялост и магнезият ще бъде транспортиран към по-младите части на растението. Това разпределение може да се види като ръждиви кафяви петна и/или мътни жълти петна между жилките. Слаб недостиг на магнезий почти незначително ще засегне цъфтежа, но въпреки това развитието на цветовете ще влоши симптомите на дефицита.  

Развитие на недостиг:

• Следите на недостиг  първо се появяват около 4та-6та седмица. 
• В началото цветът на младите листа не е засегнат. 
• Броят и размерът на малките ръждиви петънца се увеличава. 
• Симптомите с времето се разпространяват по цялото растение, което изглежда вече болно. 
• При остър дефицит на магнезий, младите листенца също са силно засегнати и образуването на цветове е намалено.

Причини за недостиг:

Магнезиевият дефицит може да се развие, поради инхибиране на усвояването му по следните възможни причини:

• Твърде мокра, студена и/или кисела среда при корените.
• Голямо количество калий, амоняк и/или калций (например високи концентрации на калиев карбонат в питейната вода, или глинеста почва, която е богата на калций) в сравнение със съдържанието на магнезий. 
• Ограничена коренова система, при растение с високи изисквания.
• Високо EC в растежната среда, което пречи на изпаряването. 

Решение за справяне с проблема:

Когато проблемът е дефиниран, най-доброто което можерте да направите, е да напръскате фолиарно с торове, съдържащи магнезиев сулфат. При торене чрез напояване полейте с торове, съдържащи магнезиев сулфат монохидрат. 

Възстановяване:

Коригиране на възможните причини: когато в почва pH е твърде ниско (под 5.0), използвайте калциево-магнезиеви торове (често наричани търговски Cal-Mag). При хидропонно отглеждана, временно прилагайте разтвор с по-високо pH (6.5). Когато EC е твърде високо, промийте и/или временно напоявайте растението само с чиста питейна вода. Когато отглеждате в затворено помещение, поддържайте температурата при корените около 20-25 грацуса Целзий.

Любопитна информация:

Малко повечко магнезий няма да навреди особено на растежната среда. При почвено отглеждане трудно може да се получи излишък. Твърде много магнезий инхибира поемането на калций и растението проявява общите симптоми на излишък от соли, забавен растеж и потъмняване на зеленината. 

Недостиг на Манган (Mn) Manganese

Photo credits: Canna-uk.com

Проблемът: Листата стават жълти между жилите, с пъстри кафяви петна по засегнатите участъци. Тези мъртви петна могат да се разпространят и в крайна сметка да убият цялото листо, което може също и да се разкъса или разпадне.  Нарастването на растението е по-бавно от обичайното.

Решението: Недостигът на манган често е причинен от твърде високо pH, или в случаи, в които растението приема твърде много желязо.  

Ако недостигът на манган е в почвената среда, коригирайте pH на 6.0 – 6.5. Ако е в хидро – 5.5 – 6.0. Избягвайте по-високи стойности на pH, защото точно там е най-вероятно да се сблъскате с дефицит на манган. 

Промийте системата с чиста вода с неутрално pH, съдържаща половината от необходимото количество торове за дадения период, в който се намира растението. Наблюдавайте за подобрение в състоянието на растението. През следващите няколко дни се очаква да видите промяна.

Дефицит на Фосфор (P) Phosphorus

Photo credits: Canna-uk.com

Проблемът: Фосфорът е съществен за развитието на корените, цялостното здраве на растението и от най-голямо важност за периодът на цъфтеж. Цъфтящите растения обичат фосфор и е много необичайно в този период фосфорът да дойде в повече. Растение което страда от дефицит на фосфор, ще има бавен, закъснял растеж. Ако дефицитът е сериозен, на листата могат да се появят сиви или морави петна. 

Решението: Премерете pH на системата и я промийте. Излишък от Fe (желязо) и Zn (цинк) може да доведе до дефицит на фосфор (P). Ако сте опитали всичко друго и не работи, можете да добавите директно повеко фосфир към цялостната ви хранителна програма и да видите дали това ще спомогне за решаване на проблема. Като цяло е необичайно фосфорът да бъде в повече, когато растението е в цъфтеж и оформяне на реколтата.  

Дефицит на Калий (K) Kalium

Photo credits: Canna-uk.com

Проблемът: По-старите листа първо пожълтяват, после почват да се образуват тъмни обгорени лезии около ръбовете на листата. Възможно е стеблата да се издължат и да станат хилави. Симптомите са много сходни с недостига на желязо, с едната разлика, че върховете на листата се извиват, а ръбчетата изгарят и умират. 

Решението:  Калият не се абсорбира добре, ако има твърде много калций или азот в системата. Проверете нивата на pH на водата и промийте цялата система с вода, която съдържа половината на обичайните за този период на растението концентрации торове и следете дали растението ще се подобри. 

Дефицит на Молибден (Mo) Molybdenum

Проблемът: Първоначалните симптоми може да изглеждат подобни на азотен дефицит (пожълтяване на по-стари, по-ниски листа). Възможно е те да станат пъстри, или на петна. Въпреки това, основната сигнализация за молибденов дефицит е когато листата започнат да се оцветяват в уникален оранжев, червен или розов цвят около ръбчетата, преминавайки към центъра на листата. Понякога цвета започва да се появява в средата на листата и се разпространява към връхчетата. 

Решение:Молибденовият дефицит е сравнително лесен за коригиране, като добавяте малки количества молибден към почвата, повишите pH на средата, или като промиете системата с чиста вода с неутрално pH, съдържаща половината от необходимото количество торове за растението. Наблюдавайте дали до няколко дни проблемът започва да се разрешава. Молибденът се заключва в среда от по-ниско pH.В почва може да се заключи при pH по-ниско от 6.5. В хидро или безпочвени среди, молибден може да се заключи при pH 5.5 – 6.0 и по-ниско.  Опитайте да поддържате pH на растежната ви среда над тези граници, за да избегнете молибденов дефицит.

Дефицит на Сяра (S) Sulfur

Photo credits: Canna-uk.com

Problem: Недостигът на сяра като цяло се проявява като хлороза (пожълтяване на листата), започвайки от най-старите листа, като в началото е възможно да се обърка с дефицит на азот. Частите от долната страна на листата може да придобият отличителен розово-червен, или оранжев цвят. Цветовете на цъфтящото растение може да започнат да умират. За разлика от други недостици, които причиняват хлороза, при дефицит на сяра хлорозата стартира по обратен път - от основата към връхчетата. Листата стават твърди и чупливи и в крайна сметка окапват.

Решението: Проверете и коригирайте pH на разтвора, за да сте сигурни, че сярата не е заключена. Сярата се движи много бавно в растението, така че може да отнеме няколко дни, след като сте решили проблема, преди да започнете да забелязвате някакво подобрение. 

Дефицит на Цинк (Zn) Zinc

Проблемът: По-младите листа пожълтяват между жилите. Връхчетата се обезцветяват и започват да загиват. Листата придобиват необичайно нагъната форма и растението спира да расте по вертикала. Разстоянието между новите разклонение ще е много малко, което ще е предизвика осукване на новообразувалите се листа едно в друго. Ако растението е започнало да оформя цветове, много вероятно е те да започнат да умират.

Решението: Промийте системата с чиста вода с неутрално pH, съдържаща половината от необходимото количество торове за растението (най-вече цинк, желязо и молибден). Наблюдавайте дали до няколко дни проблемът ще започне да избледнява. 

Предозиране с Азот:

Проблемът: Тъмнозелени листа, слаби стебла, цялостно бавен растеж. Листа преторени с азот често получават т. нар. „Claw“, или иначе казано извити листа с прегънати крайчета. Понякога се наблюдава и накъдряне, което често се бърка с преполиване, но това всъщност е уникално, за азотното натравяне. Листата, коитосе извиват като нокти, често започват да пожълтяват след което умират, ако азотното натравяне не се лекува, също както е с недостигът на азот, с тази разлика, че при предозирането листата все повече ще се извиват. Рано или късно ще станат жълти, после кафяви и накрая ще паднат. Лесно е да се разпознае дали пожълтяването е причинено от трърде много азот, защото останалата част от растението ще бъде тъмно зелена и пожълтяващите листа първо ще се завият като нокти.

Все пак различните видове растения реагират различно на азотното натравяне. Някои стават тъмно зелени без да се завиват листата им. Други ще се сдобият с извъртане на връхчетата на листата до странните 90 градуса.Трети видове, или идивиди ще започнат да се извиват и ще пожълтеят/покафенеят и накрая ще паднат, точно както при дефицит. И все пак това са все признаци за прекалено много азот.

Характерни признаци: 

• тъмно зелено оцветяване на листата и всички зелени части
• Връхчетата на листата се обръщат надолу, без признаци за преполиване.
• Може да забележите пожълтяване по засегнатите листа или с течение на времето и проявления на други дефицити. 
• Натравянето с азот, често, но не винаги е придружено с хранително изгаряне. 
• Специфичното завиване „The Claw“ често дава вид сякаш се случва случайно, засягайки тук-там само някои листа.
• Проблеми с pH или висока температура ще влошат завиването, тъй като стресират допълнително растението и намаляват защитата му. 
• С течение на времето огънатите листа ще започнат да пожълтяват, да образуват петна и накрая ще загинат.

Решението:  Редуцирайте количеството азот, който давате на вашите растения. Ако слагате допълнителни торове - спрете. Ако сте в цъфтежен период, непременно използвайте торове специално предназначени за цъфтеж, защото иначе ще имате твърде много азот.

Ами ако не сме сигурни, че това е натравяне с азот?

Твърде често, дори сред опитни градинари, това специфично извиване на връхчетата, се бърка с преполиване, pH или температурни проблеми. 

Вярно е и че различните видове стрес при растенията, могат да влошат проблеми, за които нете са причината, което само по себеси е подвеждащо дорои за професионалните агрономи.. 

Както предполагаме знаете, всяко растение се нуждае от елемента Азот. Всъщност азотът е едно от трите основни хранителни вещества, съдържащи се в почти всеки вид растителен тор.  

Когато погледнете на етикета, почти винаги присъстват три числа, записани например 3-12-6 или 5-10-5 (N-P-K). Тези чиста ни информират за процентното съдържание на Азот (N), Фосфор (P) и Калий (K) в бутилката. Абсолютно целия растителен свят на Земята, се нуждае от тези 3 елемента за да расте. 

Защо е необходимо да лекуваме и предотвратяваме азотно натравяне.

• Растенията, които получават прекалено много азот, не растат толкова енергично.
• Прекаляването с азот, е опасно най-вече в цъфтежната фаза, защото това ще направи цветовете твърде малки. 
• Ако реагирате достатъчно бързо и редуцирате нивата на азот при първите сигнали за натравяне, вашето растение бързо ще се възстанови. 

Забележка: Някои сортове, към чието име е добавено “The Claw” или само “Claw”, са склонни да развият характерното извиване на връхчетата на листата в по-голяма степен, в сравнение с други сортове. 

Проблемите с азотен излишък са рядко срещани в природата. Много по-често могат да се наблюдават при домашно отглеждани растения, особено при много запалените гроуъри, които гонят високи резултати и понякога неусетно прекаляват с торенето. 

Срещат се сортове на даден вид, който предпочита по-ниски нива на концентрация на торовете в сравнение с други сортове от същия вид.  В такива случаи е важно да умеете да разпознавате признаците на интоксикация на растението, без значение дали всички останали растения/сортове в градината Ви са здрави. 

Един от най-честите сигнали за прекаляване с торовете е „хранително изгаряне“, или когато връхчетата на листата изглеждат кафяви и изгорени. 

Връзката между светлината и специфичното извиване на върховете на листата

• Разстоянието между листата и светлинният източник или неравномерното разпределяне на светлината от рефлектора (създаване на гореща точка), често засяга състоянието. Това е причината много гроуъри да смятат, че по някакъв начин светлината причинява проблема с “The Claw”. 
   
• Обърнете внимание на това, че специфичното извиване се появява на тъмно-зелени листа, които не получават достатъчно светлина. Съответно употребването на азотът съдържащ се в тях става непвъзможно и така те се натравят с него. 

Специфичното извиване в цъфтежния период

• Ако използвате торове за растеж повреме на цъфтежния период, растенията ви ще получават прекалено много азот. Поради тази причина е редно да се снабдите със торове, специално предназначени за цъфтеж. Ще забележите, че торовете за цъфтеж винаги съдържат по-малък процент азот (първата цифра на NPK)в сравнение с торовете за растеж. В някои бустери даже е 0%.
• Много гроуъри по погрешка повишават концентрацията на торовете и не спират да добавят допълнителен азот, когато видят жълти листа в цъфтежната фаза, без да осъзнават, че за едно растение е напълно естествено листата му да започнат да пожълтяват когато започне да се оформя реколтата. Прибавайки много азот в цъфтежната фаза, дори листата да са пожълтяли, може да предизвикате азотно натравяне.   

Забележка: През последните няколко седмици преди беритба, растенията Ви започват да издърпват оставащият азот от листата като част от процеса на образуване на цветове. Това предизвиква пожълтяване на листата, започващо от основата на растението. Това е част от естествения процес на цъфтеж и няма нужда да се борите срещу това. Можете да забележите, че листата винаги жълтеят на почти всички снимки на растения с големи цветове. Ако при събирането листата на растенията ви са идеално тъмно зелени, то реколтата ще бъде по-слаба. 

Не добавяйте излишно азот в цъфтежа! 

ПРЕТОРЯВАНЕ

Проблемът:  Ако са засегнати само ръбчетата на листата ви, няма нужда да се притеснявате, но ако видите, че проблемът се разпространява, тогава трябва да вземете незабавни мерки преди щетите да станат още по-големи. Други прояви на преторяването са появата на петна на случайни места или завиване на връхчетата надолу.

Решението: Промийте системата с обикновена вода с неутрално pH. Дайте на растенията си малко време да се съвземат, след което стартирайте с по-разредени разтвори от торовете, които би трябвало да им се дават в съответни период, като постепенно ги повишавате до нормалните концентрации. 

Светлинно Изгаряне/ Топлинен стрес

Проблемът: Растението може да понесе определено количество топлина и светлина. След определен момент започват да се появяват следи от стрес върху листата, които са в близост до източника на светлина и/или топлина. Листата стават на жълти или кафяви петна. Като цяло на местата, на които има прекомерно много светлина, ще изглеждат изгорени. 

Ако докоснете директно листата с лампата, която вече е загряла, също ще получите изгаряне.

Когато тепературата много се повиши, ръбовете на назъбените листа ще се завият, дори да няма изгяряне, или други следи от светлинен стрес.

Решение: Намерете начин да намалите температурата и/или да повишите циркулацията в растежното пространство, ако именно топлината е проблема. Малък вентилатор поставен така, че да вее над върховете на растенията, ще спомогне за предотвратяването на образуване на горещи точки под лампите. 

Ако растенията Ви получават твърде много светлина, опитайте да я редуцирате, или преместете източника на по-голямо разстояние от върховете на растенията. 

Ако все още сте начинаещ, най-лесно ще Ви е да опитате да поддържате помещението на комфортна стайна температура през цялото време. Ако за Вас е горещо в помещението, вероятно е така и за растенията.

ПРЕПОЛИВАНЕ

Проблемът: Листата на растенията щезапочнат да увисват ако са или преполяти, или недостатъчно поливани. Симптомите за двете състояния малко си приличат. При преполиване, листата ще са твърди и завити надолу по цялата дължина до дръжката. Може да се прояви и Хлороза (пожълтяване на листата).

Растенията използват корените си за да си набяват кислород, който е разтворен във водата, или си го набавят от почвата в която се намират. Когато преполеете едно растение, корените стоят в застояла вода, в която не е останал никакъв кислород. Причината за увисването на листата е, че всъщност те умират от глад за кислород. 

Решението: Най-доброто, което можете да направите за преполятите си растения, е да ги оставите известно време без поливане, след което можете да започнете постепенноотново да им давате вода и нещата ще се нормализират.

Ако ви се струва, че растителната среда се задържа мокра, може би имате нужда от по-добър дренаж. Уверете се, че водата се отича свободно от дъното на контейнера (някои специалисти препоръчват подсигуряването на достатъчно вода, за да получите поне 20% изтичане всеки път когато поливате растенията). След това не поливайте, докато не усетите с пръст, че почвата е суха и по-навътре.

Ако растенията ви вече са преполяти, може да се опитате да повишите температурата и въздушният поток около саксиите и така водата ще се изпари по-бързо. Можете да направите няколко леки дупки в почвата, например с молив, за да осигурите допълнителна аерация и кислород до корените.  За почвено отглеждане като цяло е добре да поливате само когато средата е суха, а това е най-лесно да се определи като усетите с пръст под повърхността на почвата.

Другият метод за проверка дали е време за поливане, е с повдигане на саксията. Когато е тежка, тя е пълна с вода и няма необходимост от поливане, когато ви се струва съвсем лека, значи е време да я полеете. За други растежни среди освен почва, методът Ви на поливане ще варира, но ако растенията увисват и им давате много вода, не е зле да поорежете поливанията и да видите дали ще се подобрят. 

Ако отглеждате хидропонно с корените на растенията директно във водата и виждате признаци на преполиване, това значи, че имате проблеми с корените: Или имате гниене в корените, което пречи на кислорода да достига до тях, или не разтваряте достатъчно кислород във водата (можете лесно да повишите разтвореният кислород във водата чрез обикновена въздушна помпа и няколко въздушни камъчета).

Гниене на корените:

Проблемът: Корените се нуждаят от вода, но ако са изложени на вода с бактерии, ще започнат да гният. Корени, които са били удавени в прекалено много вода без достатъчно наличен кислород, са много по-податливи на проблеми. Здравите корени са с бял до кремав цвят, докато корени засегнати от гниене, са кафеникави и всъщност имат миризма на гнило.

Растения засегнати от кореново гниенеспонтанно ще започнат да губят своите листа, пожълтяващи, увиснали, или иначе казано с вид на умиращи. Ще забележите също така, че растенията Ви ще започнат да пият по-малко вода.. Ако забележите тези симптоми при Вашето растението, няма да е лошо да изпробвате всички долуописани предложения за спиране на кореновото гниене.  

Важно е да се констатира, че увреждането на корена е за постоянно. Възстановяващо се растение ще е способно да направи нов растеж, но неговите стари инфектирани корени никога няма да се възстановят. Гниенето на корените засяга най-вече хидропонни системи, но може да бъде и в следствие от преполиване в почва или друга растежна среда. Общо взето по всяко време, в което корените стоят във вода, те са в риск от образуване на гниене.

• Растенията ви може да изглеждат като преполяти или посърнали
• Корените са кафяви, слузести, с лоша миризма
• Листата често пожълтяват
• Листата започват да умират и бързо окапват
• Растението пие много по-малко вода от обичайното.

Решението: Отърваването от гниене на корените може да бъде доста трудно и за повечето градинари е много по-лесно просто да се откажат от растението и да започнат отначало. Въпреки това има доказани техники, които ще излекуват растението Ви от от коварното кореново гниене. За да се отървете от този проблем успешно, трябва да предприемете действия в две основни направления. Първо ще трябва да лекувате корените на растенията директно, и също ще трябва да смените средата, в която се развиват така, че да се избегнат условията, които благоприятстват за гниенето. 

Ако не поправите причините в околната среда за гниенето, то просто ще продължава да се случва, независимо какво правите. Следователно е много важно да минете през всяка една стъпка от лечението, за да сте сигурни, че няма да има повторна поява. Важно е да се спомене, че поразените корени няма да се възстановят, точно както и обезцветени листа не стават отново зелени.  Това което търсите като резултат, са нови здрави бели корени.

Как да предотвратите появата на гниене по корените:

1. Ще трябва да поддържате растежната си среда колкото се може по-чиста по всяко време, за дa бъдат спрени бактериите още преди да нахлуят. Преди да започнете отглеждането, трябва старателно да почистите всички елементи, участващи в процеса на отглеждане с бял оцет и чиста вода за заличаване на всички бактерии. 
2. Някои гроуъри предпочитат да добавят полезни бактерии или ензими към водата, за да спомогнат превенцията срещу болести по корените и  усвояването на хранителните вещества. Повечето такива продукти могат да се използват както в почва, така и в хидро системи. 
3. Ако използвате хидропонна система, най-добре е да сменяте редовно водата в резервоара, за да предотвратите разпространяването на бактерии в целия резервоар.  
4. Ще Ви бъде от ползва да се сдобиете с възможно най-много кислород от разтворения във водата. Не е лоша идея да се снабдите с въздушна помпа и големи въздушни камъни за хидропонната система. Гниенето не може да просъществува в богата на кислород среда. 
5. Уверете се, че температурата на водата никога не се покачва над комфортната стайна температура. Топлата вода задържа много по-малко кислород от по-студената и създава идеална среда за развитието на бактерии. Максималната препоръчителна температура за водата в резервоара е около 22°C. Опитвайте се да поддържате температура 18°C - 20°C, която е оптимална за растежа и превенция от гниене.  
6. Подсигурете хидропонните си системи така, че мъртви корени, листа и други растителни остатъци да не попадат в резервоара, защото с гниенето им се създават идеални условия за размножаване на лошите бактерии.
7. Не допускайте по никакъв начин светлина до корените, или водата в резервоара, тъй като предоставя също идеални условия за бактерии и водорасли.

Някои градинари препоръчват лечение на гниене на корените с H2O2 (кислородна вода, или водороден пероксид.  Добавяйки водороден пероксид към водата, ще убиете всички бактерии, включително причинителите на гниене. Ефективността му в системата е 1-2 дни, тъй като H2O2 лесно преминава в H2O. Ето защо  ако използвате водороден пероксид като лечение, ще трябва да третирате разтвора си ежедневно, за да предотвратите повторна поява. 

Недостатъчно поливане

Проблемът: Ако растението ви увисне и сте убедени, че не e заради прекомерно поливане, то по всяка вероятност има нужда от вода. При пресушаване на растението, листата изглеждат отпуснати и безжизнени. 

Решението: Докато е хубаво да оставите почвата леко да поизсъхне след поливане, трябва винаги да поливате преди листата на увиснат. Добър начин за пеценка дали едно растение е готово да бъде полято, е като го повдигнете със саксията и усетите дали има тежест или не. Когато растението употреби всичката вода в саксията, то ще започне да става по-леко. Ако имате нужда от база за сравнение на тежестта, може да вземете празна саксия, напълнете я с растителната среда която използвате и това ще представлява пример за „сухо тегло“. Ако повдигнете растение със саксията и то е малко по-тежко от примерът за сухо тегло, то вече е време да бъде полято. Ако е значително много по-тежко, значи все още има достатъчно разтвор и няма нужда да го поливате.   С времето ще свикнете с тежестта и ще можете сами да определяте необходимостта от поливане, без да ползвате примери.