Индустриалният коноп би могъл да бъде използван като жизнеспособен източник на възобновяема енергия. Това пише Радина Калдамукова в своята най-нова статия „Индустриалният коноп: трудното завръщане на едно набедено, но многообещаващо растение“ в „Климатека“. В нея тя представя конопа като универсално и устойчиво растение с различни приложения, което би могло да има приложение и да бъде решение на кризата с изменението на климата. 

Заради асоциацията на растението с психоактивните си вещества, конопът е забранен за отглеждане в много държави. Преди да бъде забранен, през 1952 г., той е заемал над 250 хил. декара земеделски площи в България. Индустриалният коноп обаче, съдържа съвсем малка част от активното вещество, което се съдържа в марихуаната, каза пред Радио София авторът на статията Радина Калдамукова, която е част от авторския екип на „Климатека“.

„Не се отглежда с тази цел, а заради своите влакна, като суровина например за производството на биоенергия, за фураж и т.н. Основната цел за отглеждането е доста по-различна от това вещество“, добави Калдамукова.

По думите й, от 2018 г. конопът отново е разрешен за отглеждане в България.

„Проблемът е с преработката. До 2023 г. беше забранено в България да се преработва коноп, което ни поставяше в много неизгодна ситуация, спрямо нашите съседни държави“. 

Добавената стойност на конопа е в продуктите, които се произвеждат, уточни Радина Калдамукова и добави, че страната ни е консервативна по отношение на отглеждането на коноп. В други европейски държави са разрешени по-голям процент сортове, изтъкна тя.

„Съществуват над 25 000 продукта, за направата на които се използва индустриален коноп, предимно в селското стопанство. Използва се в автомобилната индустрия, в строителството. Различни части на растението могат да се използват в козметиката, медицината, за направата на мебели, хартия, както и в текстилната индустрия“, обясни Радина Калдамукова.

Конопът има потенциал за устойчивост и се възприема като възобновяема суровина. Освен това, той спестява много вода.