До
Г-жа Зинаида Златанова

Министър на правосъдието на Република България

Копие до
Г-жа Вивиан Рединг

Европейски комисар по правосъдие, основни права и гражданство
 

СТАНОВИЩЕ

относно проекта за нов Наказателен кодекс, изготвено от „Движение Промена“ и подкрепено от „Рестарт – пациенти и експерти за медицински коноп“ и „Медицинска марихуана България“

Координати за контакт

Адв. Калин Ангелов
Ул. Средна гора No 32, ап. 10 София, 1303
България
00359899157031 promena@promena.org

Съдържание и Предложения:

1. Искане за удължаване на обществената дискусия по проекта, позволяващо сериозното изследване, обмисляне и консултиране на проекта във всички негови части (§§ 1-3)

2. Кои сме ние?(§§4-8)

3. Положителни моменти в предложената уредба(§9)

4. Негативни моменти в предложената уредба(§§10–38)

a. Премахване на института на маловажния случаи(§§12–25)

- считаме това за една сериозна крачка назад и настояваме, към момента, уредбата на института на „маловажния случай“ за държане на дроги и отглеждане на канабис да не отпада.

b. Дефиницията „след употреба на наркотично вещество“ (§§26– 33)

- следва да се преработи дефиницията, като се стесни нейният смислов обхват до състояние „под въздействието на наркотични вещества”, като при всички положения се определят гранични стойности на тяхната концентрация в определена част от човешкия организъм (подобно на дефиницията „пияно състояние“).

c. Добавяне на ново наказание „Лишаване от право“ (§§ 34 – 38)

- наказанието „лишаване от права по чл. 60“ да отпадне напълно като възможност за наказание за престъпленията по чл. 508 – 514 от проекта или да се резервира към конкретни текстове, при които може да има предвидим смисъл.

5. Възможности за подобрение(§§39–45)

- да се зададе определено ниво на търпимост (декриминализация) спрямо отглеждането и държането на определено количество коноп от пълнолетни лица;

-  наказателната репресия да бъде насочена най-вече към случаите на значими престъпни групи за производство и разпространение на наркотици, както и към изпирането на паричните потоци;

-  случаите на непълнолетни, задържани с наркотични вещества да бъдат ползвани не толкова за наказателна репресия спрямо тях, колкото за разследване на начина, по който наркотичното вещество се е озовало в тях и като възможност за консултация със специалист, който да прецени наличието или отсъствието на проблемна употреба.

Уважаема г-жо Министър на правосъдието на Република България,

1. На 21 декември 2013 година, проектът за нов Наказателен кодекс бе представен за обществено обсъждане на страницата на Министерството на правосъдието1 и „Портала за обществени консултации“2. Съгласно информацията, дадена на Портала, консултациите за този проект изтичат на 15.01.2014 г.

2. Без да влизаме в детайли, в нашето становище се присъединяваме и към останалите участници в дискусията3, които изразяват своето недоумение към факта, че на закон от такава важност, е отделено толкова малко време за обществено обсъждане. Не считаме за сериозно, проект на закон от такава обществена значимост, какъвто е Наказателният кодекс на една държава, който вероятно ще действа през следващите няколко десетилетия, да бъде подложен на обществено обсъждане в рамките само на три седмици, една от които беше почивна.4

3. В този смисъл, първото и най-важно наше предложение към Проекта е:

Нека да бъде удължен срокът на обществената дискусия по проекта, достатъчно, за да може проектът да се изследва, обмисли и консултира.

Кои сме ние и какво пишем?

4. Хората и Организациите заставащи зад настоящото становище, са неправителствени организации, експерти, заинтересовани лица, занимаващи се, най-общо – с проблемите свързани с дрогите/наркотиците и националната ни политика по отношение на тях.

5. В този смисъл, анализът в това становище ще засегне основно престъпленията от Раздел ІV на Глава 33 на Особената част от Проекта – Престъпления против режима на наркотични вещества, аналози на

1 http://www.justice.government.bg/
2 http://www.strategy.bg/
3 Виж коментарите към проекта оставени на публичното обсъждане под публикацията на проекта http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=1139 (последно проверено на 12.01.2014 г.), както и реакциите на няколко големи неправителствени организации на http://judicialreports.bg/2014/01/%D0%BD%D0%B5%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0 %B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8- %D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8- %D1%81%D1%8A%D0%B4%D0%B8%D0%B8/ (последно проверен на 14.01.2014).
4 Отделно, още по-обезпокоителен е фактът, че първоначално, срокът, обявен в сайта, бе до 4.01.2014 г., а в последствие бе сменен на 15.01.2014 г. (виж Приложение No 1 и No 2)

наркотични вещества и прекурсори (чл. 508 – 514) (по долу: престъпления срещу дрогите).

6. Доколкото обаче, някои нови моменти в Общата част и в Дефинициите на Проекта, ще окажат съществено влияние върху правния режим на тези вещества - в анализа си ще се занимаем и с тях.

7. Методът, по който ще развиваме тезите си ще бъде сравнителен – ще сравняваме действащата понастоящем уредба на Наказателния кодекс от 1968 (НК) с предложената по Проекта.

8. Предвид краткото време, което ни бе дадено, съзнаваме, че няма да можем да обхванем изцяло проблематиката, но се надяваме през следващите месеци на обществена дискусия, да можем да доразвием настоящото си становище и да повлияем положително на националната политика по отношение на дрогите.

Положителни моменти в предложената уредба.

9. В предложения проект, съществуват поне два положителни момента в сравнение с настоящата уредба:

9.1 Престъпленията срещу дрогите са отделени в самостоятелен раздел. Те вече не съставляват престъпления срещу общественото здраве, които в проекта са уредени в предходния раздел ІІІ на глава 33.

Това отделяне несъмнено е честно, доколкото отразява техния силно формален характер. Рядко някое конкретно престъпление, свързано с дрогите, засяга пряко общественото здраве; много по-често самите престъпления са следствие от проблеми в общественото здравеопазване. Тук трябва да се отчете и фактът, че в най-голям процент от случаите, когато се прилага наказателна репресия спрямо дрогите, а именно при наказателно преследване за държане на Коноп/Марихуана – няма сериозен проблем, свързан със здравето или здравеопазването.5

5 Виж предложението за Национална стратегия за борба с наркотиците 2014 – 2018 https://drive.google.com/file/d/0Bw3ytRsG-LeDVFVxanpzM01yN28/edit?usp=sharing. Допълнително може да се вземат предвид и изпратените към нея становища на „Движение Промена” на https://drive.google.com/file/d/0Bw3ytRsG-LeDSHdjS2I1clppbU0/edit?usp=sharing, както и на Сдружение „Проект Пеперуда“, АРЗ „Солидарност“, Фондация „Хоризонти 21“, Фондация „Инициатива за здраве“ на http://www.policyzone.info/docs/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0 %B8/%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%89%D0%B5- %D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%BD%D0%BE-

9.2 Вторият положителен момент е разграничаването, което се прави между производството на растения (чл. 508 ал. 1 от Проекта) и производството на наркотично вещество (чл. 509 ал. 1 от Проекта), като първото е квалифицирано като по-леко от второто.

Въпреки общия си текст, чл. 508 ал. 1 несъмнено се отнася за растението Коноп. Това е така, защото отглеждането на други растения, „които са наркотични вещества“ (опиев мак, кокаинов храст и др.) е изключителна рядкост в съдебната ни практика.6 Това отделяне на производството на Коноп от всички останали дроги е нещо, към което сме призовавали от много години и което несъмнено отразява по-правилно обществената му опасност, и с което проектът прави несъмнена крачка напред.

Негативни моменти в предложената нова уредба

10. Със съжаление следва да отбележим, че негативните моменти в Проекта са значително повече. С него се правят съществени крачки назад, към уредбата от преди измененията в НК с ДВ бр. 75/2006. Тази уредба, в годините на своето действие, показа единствено и само негативи – съдилища бяха задръстени с дела за минимални количества наркотични вещества; осъдителни присъди, правещи дейците повече жертви на правосъдието, отколкото престъпници; некачествено законодателство, което принуждаваше съда, за да спасява съдбите на нещастници, изправени пред него, да прилага без оглед, правилата на чл. 55 от НК, падайки под предвидения минимум, като правило, а не като изключение.7

11. Допълнителен проблем е, че за тези съществени изменения на уредбата, които се предлагат в Проекта, мотивите мълчат. Ние сме оставени пред чуденето, дали те са съзнателно целени от вносителите, или са резултат от тяхното недоглеждане и пропуски.

Премахване на института на „маловажния случай“

12. Най-сериозна промяна, спрямо настоящата уредба, виждаме в премахването на института на „маловажния случай“. В предложения проект

%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82-%D0%B7%D0%B0- %D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB
6 Изследването на съдебната практика не показа нито едно съдебно решение или присъда, които да се занимават с отглеждането на опиев мак или кокаинов храст
7 По сполучливият израз, който циркулираше тогава, съдът правеше „превенция от закона“.

липсват текстове аналогични на настоящите чл. 354а ал. 5 и чл. 354в ал. 5 НК

13. Съгласно тях, при маловажни случаи на придобиване и държане на наркотични вещества, както и на засяване и отглеждане на растения от вида на конопа (без разпространение), наказанията са глоба/лишаване от свобода до 1 година. Това от своя страна позволява приложението на института на „Освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно наказание“ (чл. 78а НК). Една немалка част от делата срещу дрогите днес, се водят точно по този ред.

14. Донякъде това е справедливо. Има хиляди ситуации на хора8, заловени с минимални количества канабис, с добро социално положение, най-вече младежи, нерядко студенти. Настоящата уредба позволява наказателната репресия да не бъде прекомерна и да не се дамгосват едва навлизащите в живота хора с печата „Осъждан“ в свидетелството за съдимост.

15. Допълнително, настоящата уредба позволява и „излизането“ от регистрите на така проблемната напоследък „полицейска регистрация“ и „избягването“ от излишното стоене в информационна база-данни, която през последните години минаваше през ръцете на не един и двама, доста спорни, вътрешни министри9.

16. Допълнително, производството по освобождаване от наказателна отговорност уредено в НПК (глава 28) е сравнително леко и безпроблемно; често се решава без забавяне, в рамките на едно съдебно заседание. Това спестява разходи във време и средства на съдебната система и полицията и ги освобождава, за да бъдат насочени за ползване по-рационално.

17. Допълнително, отпадането на маловажността влияе пряко и на приложението на института на „Опасния рецидив“ по Проекта. Тук имаме предвид по-специално чл. 43 ал. 3 т. 1, съгласно който маловажните случаи не се вземат предвид, когато става въпрос за такъв рецидив. В настоящата уредба, най-типичен представител на маловажните случаи са именно престъпленията с дрогите.

8 Виж обилната практика на нашите съдилища по този текст, в това число и на ВКС. За пример: Решение No 123 по Н.Д. No 744/2009., НК, ІІ НО и др.
9 Виж чл. 160 ал. 2 от ЗМВР. Тук трябва да добавя, че предвид краткото време, дадено ни за изготвяне на това становище, нямахме възможността да изследваме как Проектът за нов Наказателен кодекс се съчетава с Проекта за нов Закон за Министерство на вътрешните работи.

18. С проекта се създава реална опасност, хора в младежките си години, да се изправят пред ситуация, да бъдат третирани именно като опасни рецидивисти (по смисъла на закона) с всички произтичащи от това последици; това обаче без самите те да представляват някаква особено сериозна опасност за обществото. Напълно реално е, някой да се окаже пред тази квалификация, за държане на два грама трева за лична употреба, без да има, каквито и да е други „престъпни“ намерения. Би било абсолютно безсмислено и жестоко някой да лежи в затвора за едно такова престъпление.

19. Накрая, новата уредба на налагането на наказание при съкратено съдебно следствие (чл. 68 от Проекта), ще постави задържаните с малки количества наркотични вещества в неблагоприятната ситуация и да получат по-малка редукция на наказанието.

20. С премахването на института на „маловажния случай“, проектът не само премахва възможностите за една по-гъвкава наказателна политика, но и създава реална опасност от тежки несправедливости, които могат напълно да разрушат нечий живот. Още повече, че става въпрос за престъпление търпящо сериозно преосмисляне в световен мащаб през последните петнадесет години.

21. Защо отпада този институт обаче, мотивите към проекта мълчат.

22. Липсата на мотивация по този въпрос, рязко контрастира с мотивите към изменението на НК, когато този институт беше въведен през 2006 г.10 В тях, Министър-председателят г-н Сергей Станишев от името на Министерски съвет се е подписал под:

С оглед привеждането на предвидените в Наказателния кодекс санкции за притежаване на малки количества наркотични вещества в съответствие с най-добрите практики в държавите-членки на Европейския съюз, е преразгледан чл. 354а от НК и съответно е създаден текст, предвиждащ по-ниско наказание (пробация или глоба) в маловажни случаи - какъвто е притежаването на малки количества наркотични вещества ... 11

23. Подобни са мотивите и в докладите на различните парламентарни комисии, през които е минал законопроектът тогава.

10 ДВ бр. 75/12.09.2006
11 Виж на http://www.parliament.bg/bg/bills/ID/8766/ стр. 3 от Мотивите

24. Какво се е изменило в най-добрите практики в държавите–членки на Европейския съюз от 2006 до 2013, което да налага подобно изменение? – питаме ние днес.

25. В този смисъл за нас е неясно: Какви са причините за тази съществена промяна на законодателната уредба? Обмислени ли са последиците от нея и целени ли са те?

При всички положения считаме това за една сериозна крачка назад и настояваме, към момента, уредбата на института на „маловажния случай“ за държане на дроги и отглеждане на канабис да не отпада.

Дефиницията „След употреба на наркотично вещество“

26. В Проекта се открива дефиницията на понятието „След употреба на наркотично вещество“ (§1 т. 28 от Допълнителната разпоредба). За тази дефиниция мотивите са лаконични: „Това състояние, както е известно, може да бъде толкова опасно, колкото и класическото пияно състояние.“12

27. Понятието е дефинирано като „състояние на човек, при което в неговия организъм има наркотично вещество или аналог на наркотично вещество“.

28. Тази дефиниция буди сериозно безпокойство, поради изключително широкия си възможен обхват.

29. Известен научен факт е, че в тялото на човек остават следи от наркотични вещества, дълго време след тяхната употреба, когато няма и помен от някакво тяхно психическо въздействие13. Значение има и частта от човешкото тяло, от която се взима пробата.

30. След като консултирахме дефиницията с експерта в областта на дрогите, д-р Юлиян Караджов14. Той заяви, че от научна гледна точка тя е безсмислена, доколкото, в нея не е посочен, нито методът за анализ, нито праговата концентрация на веществото в организма. Допълнително, съществуват вещества, определени като наркотични по нашето законодателство, които присъстват естествено и постоянно в човешкото

12 Виж в края на т. ІІІ 1 към мотивите.
13 Следи от Коноп се откриват дни след последната му употреба, а пир някои тестове и до месец
14 Д-р Юлиян Караджов е завършил химия в СУ "Климент Охридски", има докторска степен по биохимия на мозъка, научен сътрудник на БАН. Автор на книгите „Наркотиците – почти всичко за тях“ и „Канабис – наука и политика“. Обучителните материали на Акедемията на МВР широко използват книгата „Наркотиците – почти всичко за тях“.

тяло, без да има какъвто и да е било техен прием (N,N Диметилтриптамин – DMT).

31. Следователно, дефиницията не позволява да се разграничи човек извършил престъпление под въздействието на наркотични вещества (което, в някои случаи, оправдава едно различно наказателно-правно третиране), от човек извършил престъпление дълго време след като това въздействие е отминало.

32. Тази широка (юридически) и некоректна (научно) дефиниция ще създаде опасност от сериозен произвол при приложението на Проекта и най-вече при:

- чл. 83 ал. 3 т. 3 – забрана за освобождаване от наказателна отговорност и замяната ѝ с административно наказание;

- няколкото състава от Особената част, в които обстоятелството „след употреба на наркотично вещество“ е предвидено като квалифициращо. От най-голямо практическо значение ще бъде управлението на МПС (чл. 458).

33. Предвид гореизложеното предлагаме:

Да се преработи дефиницията, като се стесни нейния смислов обхват до състояние „под въздействието на наркотични вещества”, като при всички положения се определят гранични стойности на тяхната концентрация в определена част от човешкия организъм (подобно на дефиницията „пияно състояние“).

Добавянето на ново наказание „Лишаване от право“

34. В сравнение с настоящата уредба на престъпленията срещу дрогите (чл. 354а – 354в), в проекта се забелязва засилена употреба на наказанието „лишаване от право”.

35. Сега това наказание е предвидено като възможност само в три случая: чл. 354а ал. 4; чл. 354б ал. 2 т. 3 и чл. 354б ал. 4 и 5. Всички тези случаи се отнасят към лица с определени професионални качества – лекари или такива, които се занимават с контрол върху наркотичните вещества. В този смисъл, лишаването от права е логична последица от качеството на извършителя на престъплението.

36. Съвсем друга е ситуацията по проекта. Единствените две престъпления, за които лишаването от права не е предвидено са тези по чл. 508 ал. 1 и 2 (производство на растения и суровина). За всички останали престъпления извършителите са заплашени от това да бъдат лишени от права по чл. 60 - да заемат определена длъжност и упражняват определена професия или дейност15. Наистина, в чл. 60 ал. 3 се казва, че това наказание „се налага в предвидените в този кодекс случаи, когато упражняването на правата не е съвместимо с характера на извършеното престъпление“, но това не ни помага много за разберем кога може разумно да очакваме това наказание да се наложи.

37. Тази промяна не изглежда логична. Масовият случай на престъпления по проекта ще бъде по чл. 510 ал. 1 т. 1 – държане на коноп. Изглежда трудно предвидимо отсега, да си представим ситуация, какви точно права няма да са съвместими с характера на извършеното престъпление. Отвореният текст на чл. 60 от проекта, обаче дава възможност и за развиване на сериозен произвол в тази насока, който следва да бъде ограничен още в законовия текст, а не впоследствие от съдебната практика.

38. В този смисъл предлагаме:

наказанието „лишаване от права по чл. 60“ да отпадне напълно като възможност за наказание за престъпленията по чл. 508 – 514 от проекта или да се резервира към конкретни текстове, при които наистина може да има предвидим смисъл.

Възможности за подобрение

39. Създаването на нов Наказателен кодекс е възможност, която не бива да се пропилява с лека ръка от българското общество. Възможно е, следващият половин век от нашето развитие да бъде белязан от неговото действие. Поколения още неродени юристи, ще спорят върху текстовете, които пишем днес. Това е наша велика отговорност!

15 За нуждите на анализа си ще оставя настрана наказанието по чл. 60 ал. 2, което се отнася само за чужденците.

40. Дошло е времето откровено да погледнем назад и да оценим ясно наказателната си политика спрямо дрогите, провеждана през последните близо четиридесет години16.

41. Дори разгледана единствено само като брой хора, употребяващи наркотични вещества, единствената дума за тази политика е – Провал! Според официалните данни, през 2013 година, броят на българските граждани, на възраст между 15 и 64 години, употребили наркотично вещество поне веднъж в живота си, е между 560 – 570 000 души. Това е увеличение спрямо 2003 с 40%17. Очевидно наказателната ни политика не работи за постигане на обявените си цели.

42. В същото време, този немалък сегмент от българското общество е криминализиран в една или друга степен, а от икономическа гледна точка, една сериозна индустрия е изхвърлена в черния или сивия сектор. Преките и косвените, финансови и морални загуби за обществото ни са гигантски, като единственото, което обещават, е само да се увеличават.

43. Необходимо е да се огледаме за случващото се по света и да видим, че сред държавите от т.нар. „западни демокрации“, стоим като любопитна реликва – пример за лоша, неразумна, некачествена и контрапродуктивна политика по отношение на дрогите.

44. Допълнително, настоящата наказателна политика, не позволява или сериозно затруднява, изследването и ползването на положителните качества на най-разпространеното наркотично вещество18 – конопа. Последните години доказаха несъмнената му полза при някои заболявания, а за индустриалните му качества следва да питаме бабите и дядовците си.

45. Наказателния кодекс несъмнено играе значима роля в държавната ни политика по отношение на дрогите. Ето защо, предлагаме в него:

да се зададе определено ниво на търпимост (декриминализация) спрямо отглеждането и държането на определено количество коноп от пълнолетни лица;

16 Престъпленията по чл.чл. 354а – 354в са създадени в правния мир на Република България през 1975 г. с ДВ бр. 95
17 Виж Проекта за националната стратегия за борба с наркотиците изготвен от Националния съвет по наркотичните вещества (2014-2018)

18 Пак там

наказателната репресия да бъде насочена най-вече към случаите на значими престъпни групи за производство и разпространение на наркотици, както и към изпирането на парични потоци;

случаите на непълнолетни задържани с наркотични вещества да бъдат ползвани не толкова за наказателна репресия спрямо тях, колкото за разследване на начина, по който наркотичното вещество се е озовало в тях и като възможност за консултация със специалист, който да прецени наличието или отсъствието на проблемна употреба.

Свали PDF версия.

Приложение 1

Приложение 2