Конопът има дълга история в Индия, забулена в легенди и религия. Най-ранното споменаване на растението е открито във Ведите, или свещените хиндуистки текстове. Тези писания датират от 2000-1400 г. пр. Хр. Според Ведите, канабисът е едно от петте свещени растения на земята и ангел хранител живял в листата му. Ведите наричат конопа източник на щастие, радост-дарител, освободител, че е състрадателно даден на хората, за да ни помогне да постигнем удоволствие и да се отърсим от страха (Абел, 1980). Освобождава ни от тревожността, която ни сполита. Богът Шива често е свързван с канабиса, наричан още bhang (банг) в Индия. Според легендата, Шива се оттегля сред природата след гневен дискурс със семейството си. Изцеден от семейния конфликт и горещото слънце, той заспива под листата на конопените растения. Когато се събужда, любопитството му го подтиква да пробва листата на растението. Мигновено обновен и освежен, Шива прави канабиса любимата си храна и става известен като Господаря на банга.

По време на Средновековието, войниците често са отпивали глътка bhang lassi (банг ласи – представлява напитка от листата и цветовете (пъпките) на женски растения канабис) преди да влязат в битка, точно както западняците отпиват глътка уиски. Една история разказва за лидера на сикхите, Гобинд Сингх, войниците, на който били изплашени от задаващ се срещу тях слон с меч прикрепен за хобота. Ужасени, мъжете почти се разбунтували когато Сингх дал на един смел мъж смес от банг ласи и опиум. Билките му дали силата и ловкостта да се промъкне под слона и да го промуши отдолу. Този акт на смелост води мъжете на Сингх към победа над врага.

Конопът е бил популярен в Индия от началото на познатата история и често се приема като напитка. Ядки и подправки, като бадеми, шам фъстък, макови семена, черен пипер, джинджифил и захар са комбинирани с канабис и сварени с мляко. Киселото мляко там е било също широко разпространено. За демонстрация на приготвяне на bhang lassi „Travel Channel“ разпространява следния видеоклип: http://www.youtube.com/watch?v=yEhXjnoGriI.

Банг също се разточва и се яде на малки топки. Смесването на канабис с мляко е ефикасно средство за извличане на ТХК-тетрахидроканабинол, но усвояването на канабиноиди по този начин отнема повече време, за да се почувстват ефектите. Други препарати от коноп в Индия включват ганджа и чарас. По-силна от банга, ганджата е приготвена от съцветията и горните листа на женското растение. Чарас е най-силният препарат и се приготвя от женските съцветия. Подобно на хашиша, чарас съдържа много смола. И двете се пушат в глинена тръба наричана chillum (чилум). Тръбата обикновено се споделя между 2 до 5 души, което прави пушенето обща колективна практика.

Британците констатират, че употребата на канабис е толкова обширна в колониална Индия, че чак поръчали мащабно проучване в края на 1890 г. (Айвърсън, 2008 г.). Те са били загрижени, че злоупотребата с канабис застрашава здравето на местните жители и ги карало да полудяват. Британското правителство поискало от правителството на Индия да назначи комисия, която да разгледа отглеждането на растението коноп, приготвянето на лекарства от него, търговията с тези лекарства, социалното и морално въздействие на потреблението, и ако е възможно да бъде забранено. Над 1000 стандартизирани интервюта били проведени в цяла Индия от водещи британски и индийски медицински експерти. Комисията била системна и задълбочена. Направена била извадка на голяма и разнообразна група от хора в редица ситуации, както на фермери, така и на психиатри. След години на задълбочена работа, докладът на Комисията за индийския коноп произвежда шест тома данни и заключения. Комисарите са особено загрижени за това дали канабиса, предизвиква психоза. След години на добре проведени проучвания, Комисията стига до заключението, че забраната на употребата на канабис (bhang) би била напълно неоправдана! Те констатират, че употребата му е твърде древна, има религиозно значение сред индусите, и е безвреден в умерени количества. В действителност, повече вреда е открито да бъде причинена от алкохола. Освен това, забраната щяла да бъде трудно да се наложи, да насърчи негодувания от религиозни духовници и евентуално да доведе до използването на по-опасни наркотици. Тези констатации на доклада на Комисията за индийския коноп от 1894 г., проведен преди повече от 100 години, са учудващо актуални и до днес.

Канабисът продължава да бъде на разположение в Индия през 20-ти и 21-ви век. Строителните работници в Индия използват банг, за да се почувстват освежени в края на работния ден. Индусите използват банг за религиозни церемонии като Холи, а аскетите го използват, за да достигат до божественото. Садху са индийски аскети, които отричат материалния живот и използват канабис, за да намерят духовна свобода. Те живеят само в гората и носят окъсани дрехи. Като прилагат режим на строги ограничения чрез безбрачие и пост, канабисът помага на индуистките мистици да надхвърлят обикновената реалност и да постигнат трансцендентност. Днес, банг е толкова често срещан в някои части на Индия, че може да бъде закупен от държавни лицензирани улични щандове. В обобщение, билката коноп има дълга и продължителна история в Индия. Успяла е да устои в продължение на хиляди години в историите за богове и воини и продължава да живее днес в религиозните церемонии и уличните щандове.

 

Автор:
Jann Gumbiner, Ph.D., е лицензиран психолог и клиничен професор в Университета в Калифорния, Ървайн колежа по медицина и е служила във факултета на Университета Чапман, специализирана е в развитието на детето. Публикувала е подробно по различни теми свързани с тийнейджъри, с акцент върху описа на личността за юноши-на MMPI-A.

Източници:
Abel, E.L. (1980). The First Twelve Thousand Years. New York: McGraw Hill.
Chopra, I.C. and Chopra, R.N. The use of cannabis drugs in India. Bull Narc. 1957. Jan. 4-29.
Iverson, L.L. (2008). The Science of Marijuana. New York: Oxford University Press.