Канабисът е бил осъден от Единната конвенция по упойващите вещества от 1961 г. като психотропно вещество с „особено опасни свойства“ и без терапевтична стойност. Оттогава, все по-голям брой държави изразяват дискомфорт с приетата конвенция, чрез промяна в своите закони.

Растението канабис се използва за духовни, медицински и развлекателни цели от ранните дни на цивилизацията. В своя доклад Транснационалния Институт (Transnational Institute) и Център за глобално наблюдение на политиката спрямо наркотиците (Global Drug Policy Observatory) дават подробно описание на историята на международния контрол и как конопа е бил включен в сегашната система за контрол на наркотиците на ООН.

Днешната политическа реалност на регулираните пазари на канабис в Уругвай, Вашингтон и Колорадо, работещи в разрез с конвенциите на ООН правят възможна дискусията за реформа в глобален мащаб. При положение, че консенсусът от 1961 г. се пропуква, достигащ до точката на правно нарушение, тази дискусия вече не е реформаторска фантазия. Лесни опции обаче не съществуват, всички пътища минават през усложнения и политически пречки. Координирана инициатива от група от единомислещи страни, съгласни да извършат оценка на възможните маршрути при вземането на решения относно пътната карта за бъдещетосвързано с конопа, изглежда най-вероятният сценарий за придвижване напред.

Съществуват ясно изразени причини, които поставят под съмнение забраната като модел на споразумението наложен за контрол над растението. Не само, че първоначалното включване на канабиса в рамките на настоящата рамка е резултат от съмнителни процедури, но разбирането на свойствата на самото лекарство, динамиката на незаконните пазари, както и непредвидените последици от репресивните стратегии за контрол над конопа са се увеличили значително. Ограничаващият модел досега не е успял да ограничи пазара, като същевременно налага тежко бреме върху системите за наказателно правосъдие; производство на дълбоко негативни социални и обществени последици за здравето; и създаване на престъпни пазари, подкрепящи организираната престъпност, насилието и корупцията.

След дълго настаняване на различни форми на отклонение от своята забранителна етос, като са си затваряли очите различни правителства за незаконните пазари, декриминализацията на притежание за лична употреба, кофишоповете, социалните клубове и щедрите схеми за медицински канабис, режимът е достигнал своя момент на истината. Сегашната тенденция на политиката по отношение на правното регулиране на пазара на канабис като по-обещаващ модел за защита на здравето и безопасността на хората е променилa пейзажа в политиката и условията на дебата. Въпросът изправен пред международната общност днес вече не е дали е необходимо да се направи преоценка и да се модернизира системата за контрол на наркотиците на ООН, а по-скоро кога и как да се направи.