От Vollie Rutledge, Jr.

През Юли 1990 година се прибирах към къщи след работа с колата. Движех  се с 90 км в час. Веднага след един завой налетях на стадо елени. Опитах се да ги избегна, един елен падна и дясното предно колело на колата мина през него. Колата се преобърна и се свлече по склона. Спря се по покрив, бе смачкан до върха на облегалката на седалката на шофьора. Не шофирах с колан. Паднах на пода пред предната пътническа седалка. След два дни се събудих се в болницата със счупен гръбначен прешлен. Това не ме уби, но парализира лявата ми страна за 2 седмици.

Когато чувствителноста ми се върна, започнаха спазми. Ръката ми беше неуправляема когато се протягах да взема нещо. Няколко пъти щом кихнех, разкървавявах носа си, ръката ми се рамахваше навсякъде. Не можех да ходя без бастун. Не можех да разчитам, че левият ми крак ще бъде там, където исках. Това беше изключително труден период. Два месеца след нещастието ме посетиха приятели. Кихнах и ръката ми се размята, без да мога да я контролирам. Ударих се по носа и го разкървавих.

Един от приятелите ми сви цигара с марихуана и нещо се случи... Мускулите на врата ми се отпуснаха и когато се пресегнах за чашата с кафе, ръката ми отиде в посоката, в която я насочих. Ако се движех бавно, се движех както искам. След седмица с ръката си разбърквах тесте карти. Разликата беше драматична. Преди не можех дори да държа вилица, а сега в рамките на една седмица разбърквах и раздавах карти. След три седмици вече можех да ходя без патерица. Краката ми можеха да се движат в посоката, в която ги насочвам. Марихуаната е единствено лекарство, което успя да ми помогне след осем години приемане на други лекарства, които моят доктор ми предписваше преди това.

От Анонимен пациент

Работя и водя нормален и ползотворен живот. Почти не консумирам алкохол, тренирам, храня се правилно. Не пуша цигари. Грижа се за семейството си, помагам в квартала, участвам в мероприятие за събиране на средства по международни проекти. Водя щастлив, скромен семеен живот. Всяка седмица се събираме се с приятели.

Имам диплома от университет. Работя в голяма финансова корпорация и отглеждам медицинска мархуана за облекчаване на нервно-мускулини болки и спазми. Растението намалява и дори премахва хроничните мускулни спазми, в резултат на тежка нервно-мускулна увреда получена при една  работна злополука преди 12 години. Тогава почти загубих дясната си ръка. В болницата пришиха ръката ми, но спастичността продължава до ден днешен. Има дни в които дланта ми е свита в юмрук и не мога да я разтворя. Болката ме поваля на колене. Лекарствате, които ми предписваха не само не ми помагаха, те ме разболяваха. Не можех да върша елементарни неща. Не можех да работя,  шофирам,  чета, готвя или дори да се избърша сам. Изхвърлих всичките лекарства на боклука, там където им е мястото. Не ме интресува повече какво се пропагандира за марихуаната.        

Това лекарство върши работа, и то без никакви нежелани  странични ефекти.  

От Анонимен пациент

От години страдам от хронични болки и остри мускулни спазми заради произшествие по време на лов. Вземал съм над 50 различни лекарства и не съм получил обклекчение. Единственото лекарство, което донякъде помагаше за мускулните спазми беше Валиум, но моят лекар престана да ми го предписва, за да не се пристрастя към него. От години пуша марухуана и това е единственото лекарство, което ми е помогнало за спазмите. Когато получа силен пристъп на спазъм в краката, жена ми ми навива една цигара с марихуана. След половин цигара, спазмите започват да намаляват. Преди да започна да пуша, спазмите продължаваха с часове. Задавах си въпроса – защо това лекарство  помага там, където всички останали се провалят?