Предшествениците на канабиса са се зародили в Азия, най-вероятно върху по-нежните склонове на Хималаите и планините Алтай на север. Точният произход, прикрит от миграциите в каменната ера, не се знае.

Не знаем кога за първи път човечеството и конопеното растение са се срещнали. Взимайки в предвид растителните навици на растението и човешкото любопитство, такава среща била неизбежна. В растителния свят канабисът е колонизатор. Той завзема нови територии, когато течаща вода или семеядни животни пренесат семките на чиста и плодородна почва изложена на слънце. Плодородна почва, без съревнование сред растенията, е рядко срещана и бързо завземана в природата и обикновенно се появява след наводнения или свлачища. Натуралното разпръскване на семената е бавен процес, и те обикновенно растат на гъсто.

През неолита, някъде преди около 10,000 години, номадски групи ловували, ловяли риба и събирали растения в едно безкрайно търсене на храна. Търсенето приключило, когато се научили да садят семената на местните растения и така развили агрокултурата. Агрокултурата изисква посветяване на земята, като със себе си носи постоянен източник на храна, което позволява на хората да създадат постоянни селища. Канабисът и неолитните племена най-вероятно често се срещали, като растенията нахлували върху почистените, плодородни почви - лагери, крайпътните земи, както и купчините боклуци, които се образували навсякъде където живеели хора.

През 1926 година руски ботанист обобщил наблюденията на свой приятел, Синкая, върху култивирането на коноп от селяните в Алтайските планини:
1. Див коноп;
2. Разпространяване на коноп от диви центрове към населени райони (формиране на конопен плевел);
3. Употреба на конопен плевел от населението;
4. Култивация на коноп.

Растенията, които хората се научават да използват, определят техният начин на живот, включително възприемането на околния свят, здравето, както и посоката в която техите икономики и технологии се разиват. Растенията, които хората днес отглеждат са потомци на древните растения, които направили прехода към цивилизация възможен.

Най-ранните доказателства за съществуването на коноп идват от най-старата позната неолитна култура в Китай - Янг-Шао, която се появила по долината на Жълтата Река, преди около 6,500 години.

Дрехите, които хората носели, мрежите с които ловели риба и ловували, както и въжетата, които използвали в най-ранните си машини, били направени от дългите, здрави и издържливи фибри - коноп. Тези ценни фибри се отделяли от стъблото на канабиса, когато то започвало да гние.

В ранните класики на династията Чоу, написани преди повече от 3,000 години, често се споменава "праисторическа култура базирна на лов и риболов, култура без писмен език, която обаче пазела записи чрез възли върху въже. Мрежи били използвани за лов и риболов, и плетенето на мрежи евентуално се превърнало в тъкане на платове и направата на дрехи." Тези  препратки най-вероятно се отнасят за хората от Янг-шао.

Докато културата им напредвала, тези праисторични хора заменили техните животински кожи с платове от коноп. Първоначално конопените дрехи били носени само от по-заможните, но с откритието на коприната, конопа облякъл масите.

Хората в Китай се оповавали на канабиса за много други продукти, не само фибри. Канабисовите семки били едно от културите на ранен Китай, заедно с ориз, ечемик, просо и соя. Семената били смилани, печени цели, или готвени на каша. Древните гробове в Китай имали жертвени съдове пълни с конопено семе и други зърна за отвъдния живот. От праисторични времена има посотоянни записи за значимостта на конопените семки за хранене до първи-втори век преди христа, когато то било заменено с по-вкусни зърнени култури (Интересна бележка от Тунг-куанските архиви (28 г.сл.хр.) показва, че след суша породена от война, хората прибегнали до див канабис и соя).

Ефекта на смолистите листа и цветове на канабиса не останали незабелязани. Пен-дзао Чинг, най-старата позната фармакопея, твърди, че плодовете (цъвтящите върхове) на конопа, "ако се приемат в прекалено големи количества предизвикват халюцинации". Древния медицински труд също така казва, "ако се приемат продължително, дават способността на човек да говори с духове и олекотяват тялото". Фармакопията говори за легендарния Император Шен-нунг от около 2000 г.пр.хр., предписвал лекове от канабис за "маларя, бери-бери, запек, ревматични болки, отвеяност, и женски разстройства". Дори корена на канабиса намерил място в ранната медицина. Смлян на паста, той бил нанасян да намали болката от счупени кости и операции.

Нови начини на употреба на канабис били открити с напредъка на китайската цивилизация и развитието на нови технологии. Древните китайци се научили да смилат, загряват и след това пресоват канабисови семена, за да извлекат ценно масло, техника все още използвана през 20ти век в западния свят. Пресованите семена отдавали почти 20% масло от теглото на семките. Конопеното масло, като лененото, можело да се ползва за готвене, за гориво за лампи, за смазка, и като база за боя, варосване и правене на сапун. След извличането на масло, остатъците все още съдържали около 10% масло и 30% протеин - питателна храна за опитомените животни.

С откритието на хартията в Китай, дошли още ползи. Конопени фибри, рециклирани от стари парцали и мрежи, правели хартия толкова устойчива, че наскоро дори такава била намерена в гробове в провинция Шенси, по-стари от  100 г.пр.хр. Конопената хартия е известна с дълголетието си и устойчивостта си към късане, и дори и днес се използва за направата на пари (Канада), както и за финни Библии.

Древните китайци се научили да използват всяка част от канабисовото растение:
- корените за медицина;
- стъблата за направата на текстил, въжета и хартия;
- листaта и цветовете за интоксикация и медицина;
- семената за храна и масло;
Някой от продуктите били заменени, само за да бъдат преоткрити по-късно от други.

Докато китайците развивали своята конопена култура, памучната култура на Индия и ленената култура на средиземноторието започнали да учат за Канабиса чрез разрастването на търговията и странстващите племена като Арийци, Монголци и Скити, които граничели с Китай още от времената на неолита.

Арийците (Индо-Персийци) донесли канабисовата култура в Индия преди около 4,000 години. Те богопочитали духовете на растения и животни, и канабисът имал активна роля в ритуалите им. В Китай, със силното въздействие на философски и моралисстични религии, употребата на канабис не замряла.

В Индия, от друга страна, Арийската религия се разрастнала чрез орални традиции, докато не бил записана в четирите Веди, съставени между 1,400-1,000 г.пр.хр. В тази традиция, за разлика от китайската, канабисът бил свещен, и духът на Бханга бил молен за "свобода от беди" и "облекчаване от безпокойства". Подарък от боговете според Индийската митоогия, магическият канабис "намалял температура, помагал при сън, успокоявал дизентерия, и лекувал болежки; Също така стимулирал апетита, удължавал живота, избистрял ума и подобрявал преценката".

Скитите докрали канабиса в Европа, чрез северният път, по който са намерени останки от техните лагери, от Алтайските планини до Германия на 2,800 години. Мореплаваща Европа никога не е пушила марихуана обширно, но заради фибрите си, конопа се превърнали в много важно растение в историята на почти всяка европейска държава.

Анализа на полени датира култивацията на канабис
- 400 г.пр.хр в Норвегия;
- 150 г.пр.хр в Швеция;
- 400 г.пр.хр. в Англия и Германия;
Въпреки, че се вярва, че растението било култивирано на Британските острови няколко века по-рано.

Гърците и римляните използвали коноп за въжета и платна, но внасяли фибрите от Сицилия и Галия.  Също така се казва, че "Цезар нападнал Галия, за да осигури коноп за Римската Империя".

Конопът, от укреплението си в Индия, преминал на запад, през Персия, Асирия и Арабия до 500 г. С възхода на Исляма, конопът процъфтявал в популярната форма на хашиш. През 1378 г. Емир Судон Шейхуни се опитал да прекрати употребата на индийски хашиш като унищожил всички такива растения и затворил всички употребяващи (като първо им вадел зъбите). Въпреки това, само за няколко години употребата на марихуана се повишила. (Ето тук имаме почти хиледолетен пример забраната просто не работи).

Исляма имал силно влияние върху консумацията на канабис в Африка. Въпреки това, употребата била толкова силно вкоренена в някои култури от долината Замбези, че тя очевидно предшества Исляма.

Племена от Конго, Източна Африка, Езерото Виктория и Южна Африка пушат канабис за отдих и за ритуали. Дневният култ Риамба все още се практикува в Конго. Според вярванията на Риамба, марихуана е бог, пазител от физическа и духовна щета. Из Африка договори и бизнес транзакции се подпечатват с дръпка коноп от лула дълга около метър.

С развитието на пътуването и търговията, Канабисовите семена били донесени до всички краища на познатия свят от каравани и кораби,заредени със различни сортове фибри. И когато първите заселници пристигнали в Америка, те донесли конопени семена със себе си.

*Канабиса бил използван от Билоните от централна Европа преди около 7,000 години.

Превел: Георги Георгиев