След месец става ясно дали 44-годишният Васил Тончовски, който се лекува с масло от нелегалната според закона марихуана, ще влезе в затвора. Решението е в ръцете на окръжния съдия Събчо Събев, който днес не позволи журналисти да присъства на разглеждането на делото пред втора инстанция. Причината за това негово решение остана неизвестна, особено предвид факта, че делото е от огромен обществен интерес, както и липсата на нови доказателства от страна на прокуратурата. Разговаряхме с адвокаът на Васил Тончовски – Радослав Николов, за да получим детайли за миналото днес дело, по което съдия Събев ще се произнесе в началото на септември.

„Прокурорът каза само едно изречение по време на процеса – че поддържа решението, произнесено на първа инстанция от Районния съд. Нашата защитна позиция е ясна – аз не съм съгласен с това, че полицаите, които първоначално са задържали клиента ми са допълвали към показанията си след края на досъдебното производство. Допълнено е например, че той използвал марихуаната за „пушене“, а всъщност реално на тях е казал, че е за лична употреба. Не сме съгласни и с експертизите на вещите лица, които очевидно не са запознати с темата“, коментира адв. Радослав Николов.

Той визира медицинските експертизи, които бяха прочетени на първа инстанция преди 2 месеца, когато в съдебна зала въпросните вещи лица заявиха, че „масло от марихуана може да бъде закупено от аптечната мрежа в България – твърдение, което се оказа напълно невеярно, след като от Министерството на здравеопазването заявиха в писмен вид пред съда, че марихуана не се продава легално под никаква форма.

„За нас случаят трябва да се разглежда като маловажен, въпреки голямото количество марихуана. Още от досъдебното производство, та чак до края на съдебната фаза, Тончовски е съдействал за разкриването на обективната истина. Не е редно човек, който е 100-процентов инвалид и се лекува с масло от коноп, което е единственото лекарство, което му действа, да лежи в затвора, измъчван от болки и самота – това ще е мъчение и определено няма да има превъзпитаващ ефект, какъвто според законодателството на България трябва да имат присъдите“, заяви още адв. Николов.

На втората инстанция днес той е пледирал престъплението, което Тончовски е извършил, да се третира като маловажно, защото е с много по-ниска обществена опасност, дори „безпрецедентно ниска“, както се изрази адвокатът. Не може да се пренебрегне и моралната укоримост – едно е да бъде съден дилър, продавал наркотици на деца, и съвсем друго да бъде осъден един инвалид, който използва наркотика сам за своето здраве, обясни още адвокатът.

Съдия Събчо Събев, който днес бе председател на съдебния състав, разгледал делото срещу Тончовски на втора инстанция, е този, който ще вземе крайното решение.

Срокът за това е до началото на септември и изходите са два.

България остава с 10-години назад от Европа, запазвайки ултраконсервативното си законодателство спрямо леките наркотици.

Или „Случаят Васил Тончовски“ остава в историята като първата стъпка, преди маратона към спешни законодателни промени.