Съществува сорт канабис, наречен cannabis sativa, който е с ниска концентрация на тетрахидроканабинол (THC). Това означава, че този канабис не предизвиква наркотично опиянение.

Интернет пък изобилства с твърдения, че той е зеленото решение за куп екологични проблеми.

Миналата година САЩ легализира производството на коноп с новия закон за селското стопанство и фермерите най-после могат да отглеждат този посев в индустриални мащаби. Но наистина ли той може да постигне революция навсякъде - от текстилната индустрия до строителството?

Учени подозират, че част от медийния шум произлиза от конопеното лоби, което подхожда небрежно към научните въпроси в стремежа си да постигне легализация на растението. И все пак изследванията показват, че с достатъчно инвестиции канабисът може да замести някои не толкова устойчиви материали.

Кои твърдения издържат на критиката и кои са категорично несъстоятелни тогава?

Твърдение 1: Конопът е първото култивирано растение, отглеждано преди повече от 12 000 години

Повечето научни данни показват, че хората са започнали да култивират растения преди около 10 000 години в Месопотамия, но няма много доказателства, че конопът е бил отглеждан толкова отдавна.

И все пак историята на конопа и хората наистина е дълга и преплетена. Археологически находки показват, че той е бил отглеждан в Китай преди повече от 4000 години, като от него се е правила хартия, плат и въжета, както и заради маслото му.

Твърдение 2: Конопът би могъл да се използва в 25 000 продукта

Конопът със сигурност е гъвкаво растение, което в различните си части - от стъблото до цветовете - теоретично може да се използва, "за да се подслоните и обличате". Това твърди Лорънс Смарт, професор в школата по интегративна ботаника към Корнелския университет в щата Ню Йорк. Той изучава потенциала за култивиране на растението в индустриални мащаби.

Освен това конопът е отличен източник на протеини без глутен и соя и изобилства от Омега 3 и 6 мастни киселини, които обикновено присъстват в рибата. Това го прави подходящ и като диетична добавка за вегани, и като храна за животни, обяснява Смарт.

Той смята, че твърденията за многобройни възможности за употреба, включително като влакна и лекарства, са основателни. Въпросът е дали са по-конкурентни от финансова гледна точка, по-добри или по-устойчиви от тези, които в момента използваме.

Твърдение 3: Биогоривата от коноп могат да постигнат зелена транспортна революция

Конопът като биомаса - стъблата му са с високо съдържание на целулоза - или конопеното масло като биогориво могат да допълват други възобновяеми източници на енергия. Те обаче, както и други енергийни посеви, имат вродени проблеми с отглеждането в масови мащаби. Въпреки твърденията, че не се нуждае от наторяване, конопът, подобно на царевицата, има нужда от много азот.

Не мисля, че сме правили пълноценен анализ на жизнения цикъл, за да можем да кажем, че конопът предлага някакви предимства пред употребата на биогорива на царевична основа, казва Смарт. Той посочва, че конопът дава прилични добиви на акър, но други посеви са доста по-устойчиви.

Изследователската група на Смарт в университета разглежда многобройни потенциални биоенергийни посеви. До момента проучванията показват, че върбата, която е многогодишно растение, вероятно е по-устойчива от годишни посеви като конопа.

Това е така, защото тя може да бъде посадена веднъж и после дървени стърготини от нея да се добиват, без да се пипа почвата в продължение на 25-30 години. От друга страна всеки път, в който поле се обработва или оре, в атмосферата се отделя въглероден диоксид.

Твърдение 4: Конопът расте в слабо плодородни почви и не изисква пестициди

Друго популярно твърдение е, че конопът на практика расте сам. Но тъй като не е култивиран в големи мащаби през XX век, има твърде малко изследвания, които да покажат дали наистина той расте лесно на слабо плодородни почви.

Първоначални изпитания в малки мащаби в Италия и САЩ показват обещаващи резултати за извличане на токсини от почвата от конопа. Учените също така казват, че заради бързия му растеж, когато е засаден при подходящи условия, той не се нуждае задължително от хербициди.

Конопът също така съдържа канабиноиди и терпени - съставки, които могат да отблъскват насекомите. Смарт обаче казва, че хората трябва да подхождат предпазливо към твърденията, че изобщо не са нужни пестициди.

Той и екипът му откриват многобройни вредители-насекоми, които могат да навредят на конопа, и доста болести по него, включително някои нови видове гъби, които още се проучват. Лабораторията по селскостопански анализи на университета на щата Пенсилвания също открива, че вредители като листни въшки, плесен и голи охлюви могат да навредят на конопа.

Ако засадите малък терен с размери 5 на 5 метра например, е много малко вероятно да се сблъскате с пълна гама от вредители и патогени, на които бихте попаднали на територия от 20 хил. акра, уточнява Смарт. Индустриалното фермерство на който и да е монокултурен посев води до екологични проблеми, така че е важно и как се отглежда посевът.

Твърдение 5: Конопът може да замени базираната на петрол пластмаса и бихме могли да живеем в конопени къщи

Компании като австралийската Zeoform и италианската Kanesis произвеждат малки количества конопена биопластмаса. В момента обаче производството на пластмаси от коноп е сложно, енергийно неефективно и скъпо, така че няма да измести базираните на петрол видове пластмаси в близко бъдеще.

Конопът все пак се доказва като популярна алтернатива на фибростъклото за употреба в пресовани панели и като устойчив строителен материал. Автопроизводителят BMW например използва коноп в панелите на вратите на колите си.

Нареченият с подвеждащото "коноп-о-бетон" не е заместител на бетона, а изолационен материал, подходящ за къщи с дървени конструктивни елементи. Този вид материал е най-популярен във Франция, но е по-скъп от традиционните алтернативи. Въпреки това има и своите предимства.

Той е възобновяем ресурс - можете да отгледате коноп за 4 месеца, а неговата "дишаща" структура също така регулира температурата и влажността в сградата като намалява потреблението на енергия.

Твърдение 6: Конопът изисква четвърт/половината от количеството вода, необходимо на памука

Липсват изчерпателни съпоставителни изследвания на памука и конопа. Един от най-мащабните анализи, публикуван от Стокхолмския институт за околната среда през 2005 г., сравнява двете естествени влакна с полиестера, който е синтетичен материал.

Изследването стига до извода, че памукът има нужда от 50% повече вода през сезона на растеж в сравнение с конопа. За разлика от конопа, памукът се нуждае от много напояване и най-често се отглежда в части на света, които не изобилстват от вода, като Узбекистан.

Нещата обаче не са толкова прости и решението не е само да се замени едно растение за фибри с друго. Конопът, макар и изключително издръжлив, също така е и скъп и енергийно интензивен за преработка в мека, подходяща за носене тъкан.

Дългите му фибри означават, че процесът е напълно различен от обработката на съдържащия къси фибри памук, така че индустрията на практика ще трябва да промени коренно съоръженията си, за да направи прехода към коноп.

Твърдение 7: Американската конституция е писана върху коноп

Националният конституционен център на САЩ и сайтът за проверка на факти Politifact категорично опровергават едно от по-екзотичните твърдения за конопа, разпространено в интернет. Конституцията на САЩ, Декларацията за независимост и Законът за правата (първите десет поправки на конституцията) са писани върху пергамент, който представлява обработена животинска кожа.

Конституционният център коментира, че чернови на тези документи може и да са били писани на конопена хартия, тъй като растението по това време е било масово култивирано в Северна Америка за производство на въжета и платна.

Единият от основателите на САЩ - Томас Джеферсън, и президентът на страната - Джордж Вашингтон, са отглеждали коноп.