Земеделски производител от Плевен отглежда индустриален коноп. Пренебрегваната  култура у нас в последните години, е засята на площ от около 50 дка в землището на село Къртожабене. На външен вид растението много прилича на марихуаната, известна още като индийски коноп, използвана за производство на дрога и това предизвиква доста противоречиви реакции у местните жители.

Досега в полицията вече са получени не един и два сигнала, а цели 50 жалби за това. Нивите са посещавани от полицията, която е установила, че насаждението не е забранено за отглеждане у нас.

Разрешителни

Производителят Валентин и съпругата му Поля притежават небходимите разрешителни от земеделското министрество. Трябва да отбележим, че контролът върху отглеждането на растението е изключително строг. Инспекторите от Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол, проверяват вида на всяко едно семе, което предстои да бъде засято в земята. Засаденият в землището на Къртожабене коноп няма нищо общо с марихуаната, която е основна суровина за производство на най-разпространената лека дрога. За справка, в марихуаната активното вещество, което носи дългото и сложно име Тетрахидроканабинол, е от 6-7 и може да достигне до 20%, при индустриалния коноп то е под 0,02 - 0,03%. Като това намаляване е постигнато генетично и не може да се увеличи от производителя.

Индрустриален

Освен това в него се съдържа още веществото канабидиол, който се използва за лечение на много болести. От няколко години много онкоболни у нас водят борба да се разреши отглеждането на канабис за медицински цели, тъй като той доказано облекчава болките им. Досега обаче държавата отказва да даде разрешение за това. За сметка на това, индустриалният коноп е разрешен за отглеждане, тъй като той не става за пушене. Или по-точно, дори и да се пуши, от него няма да има никакъв наркотичен ефект. Засега той още не е изобщо популярен в България и затова и Валентин и Поля се сблъскват с големи трудности при отглеждането му.

Обнадеждаващото е, че държавните служители са им разрешили отглеждането на тази забравена култура, която преди десетилетия се е отглеждала доста широко у нас.

Без капризи

Конопът край плевенското село Къртожабене е засят рано през пролетта със сеялка за пролетници. Тъй като дупките на сеялката не са пригодени за този вид семена и са по-тесни от тях, това води до неравномерно падане и засаждане на семената в нивата. Индустриалният коноп не е капризно растение. Иска само много вода. Третиран е  веднъж с хербицид. Жъне се с комбайн. Не се нуждае от сеитбороот поне пет години.

Изложения в Европа

Преди да се захванат с отглеждането на конопа, Валентин и Поля посетили европейски изложения. Установяват, че в ЕС от коноп вече се произвеждат не само лекарства, но козметични кремове, хранителни добавки, чиято продажба си е напълно свободна в търговската мрежа на стария континент. А конопеното олио в Западна Европа тръгва от 40 евро за литър нагоре. По света се произвеждат дори и конопени тухли, които се използват за строеж на т.нар. дишащи къщи. Конкретно за своя коноп семейството от Плевен, имат договор със западна фирма, която се е ангажирала да купи цялото произведено семе.

Раздвоени

Хората от село Къртожабене са раздвоени в мнението си за непознатото за тях насаждение. Едни признават, че досега не са виждали такова и са чували само от телевизията, че било се използвало за наркотици. Според други пък, след като държавата е разрешила то да се отглежда, значи в него няма нищо опасно. „Всяко ново нещо отначало се приема малко на нож и с недоверие. В България новото трудно пробива път. Така в миналото е било и с картофите и с царевицата, пък виж, днес, без тях никой на село не може.

Румъния

Плевенските земеделци не са първите българи, които се сблъкват с неразбиране и с трудности при отглеждане на индустриален коноп. Преди две години подобна дискусия имаше и в Самоковско, където двама местни производители решиха да се занимават с отглеждането на тази култура. Заради родното законодателство тогава се наложи те да я изнасят и обработват в съседна Румъния, чийто закони са доста по-либерални към конопа. Големият проблем у нас е, че законодателството ограничава дори и при конопа за индустриални цели, пълноценното му използване. В ЕС се използват пълноценно три компонента: семена, цветове и стъбла. Най-скъпи са цветовете, чийто етерични масла широко се прилагат в козметиката, в  парфюмерията и дори в хранителната индустрия. Тук обаче преработката на цвят не се позволява и това води до нереализирани печалби за земеделците.

Процедурата е тежка, но възможна

Отглеждането на индустриален коноп у нас става по строго определена процедура. Разрешителното се подписва от министъра на земеделието. Необходимите документи са: за регистрация като селстостопански производител, за произхода и качеството на семената, свидетелство за съдържанието на тетрахидроканабинол, свидетелство за съдимост на производителя и документ от следствената служба, че срещу него няма образувано предварително производство за извършено умишлено престъпление от общ характер. Иска се и декларация, че няма да се прибират и обработват разделно части от растението. Могат да се садят само одобрени сортове, от които няколко пъти в хода на растежа се вземат проби. Всеки случай, при който се констатира надвишаване на допустимите норми на тетрахидро канабинол, се докладва направо в Европейската комисия. До 10 дни след прибирането на конопените растения производителят трябва да подаде и декларация за полученото количество и за какво ще се използват те: за семена или за влакно. След като реколтата бъде продадена, в МЗХ задължтелно трябва да се представи фактура за сделката.

Бабите садят гръсти срещу сляпо куче 

Преди повече от сто години индустриалният коноп у нас е известен просто като коноп, или гръсти. Смята се, че в нашите земи той съществува и се отглежда още от времето на траките. Известно е, че от него са се правели въжета и дрехи. Дали се е използвал и за други ясновидски цели от тракийските шамани, не е ясно. Наред с това конопът тогава, а и сега се отглежда като индивидуално растение по селските ниви за прогонване на гризачи и други подпочвени вредители по растенията и зеленчуците. В полицейската практика съществуват немалко случаи на открити засети растения коноп от възрастни жени, които споделят, че са го боднали на нивата или в градинката си за да прогонят сляпото куче, поповото куче и къртицата и да си спасят реколтата от изяждане. Наред с тези земеделски ползи, конопът е полезен и в много други сфери. От него се прави олио, което е използвано като автомобилно гориво още преди да се появи нафтата. Първата европейска Библия, също е напечатана на хартия, направена от коноп. Конопената хартия се използва и при печатането на банкнотите в някои страни по света. днес в света най-големи производители на индустриален коноп са Канада, Франция и Китай. А най-големият вносител на коноп са Съединените Американски щати.