Архаичната политика по отношение на наркотичните вещества не е изненада. Страната се държи като напушена (в смисъл неадекватна) и спрямо иначе безобидния братовчед на марихуаната - индустриалния коноп.

Той съдържа в цветовете и листата си под 0.2% от психотропното вещество тетрахидроканабинол (THC) и изпадането в отнесено състояние е невъзможно за разлика от марихуаната, където THC е от 5 до 20%. Индустриалният коноп обаче стана силно атрактивен за земеделските производители и преработватели и производители поради съдържащия се в него канабидиол - CBD. Той също, както при марихуаната, се намира в цветната и листната маса, но няма психотропни свойства. Все по-популярно става приложението му в редица индустрии като хранителната, козметичната и фармацевтичната, като медицинските изследвания показаха, че той помага при лечение на рак, епилепсия, диабет, множествена склероза, кожни проблеми и други. Цената му е висока поради това че пазарът все още прохожда. Като това дава възможност на по-напредничавите да спечелят.

Заради назадничавата държавна политика на България обаче местната преработка на индустриалния коноп е принудена да емигрира в чужбина.

I’m a loser, baby

Причините за износа на производства от страната бяха промени, които бяха приети миналата година в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКВНВП). Законът криминализира съхранението на листна и цветна маса, в която се съдържа CBD. Иначе казано, законът в България третира стъблото и семената на конопа като техническа култура (за влакно, семена за фураж и храна и семена за посев), а листата и цвета като марихуана. Както вече стана ясно, точно в листата и цветовете се съдържа въпросното CBD и третирането им като марихуана поставя в неравностойно положение българските земеделци спрямо колегите им от други държави, тъй като те не могат да се възползват точно от най-силно печелившата част от растението. Въпросните продукти със CBD могат да се внасят в страната и да се продават свободно в търговската мрежа, но не и да се добиват тук. Това води до редица усложнения за земеделските производители и преработвателите.

Фермерите имат няколко опции. Първата е със специална машина да се съберат само семената на растението. Листата и цветовете трябва да останат по полето, защото в момента, в който се приберат на склад от земеделския производител, отделени от останалата част на растението, вече е в нарушение на закона. Втората възможност е да оберат реколтата и да я изнесат в чужбина за преработка като цяло растение.

Между фермерството и дилърството

Заради архаичната си политика страната успешно започна да губи производства, които иначе биха могли да се случат и тук. Такъв е примерът с новото предприятие на едни от първите в полетата на конопа в България - Александър Червенков и партньора му, лекаря Ервин Иванов, занимаващ се с научни изследвания над здравословните ефекти на веществата в индустриалния коноп. От началото на тази година те прекарват пет дни в седмицата в съседна Румъния и по-специално в Букурещ, където от края на февруари предприятието им за производство на растително олио със CBD вече има всички необходими разрешителни.

Червенков и партньорът му през последните години се сблъскаха с неразбиране на този тип индустрия в България. Началото е през 2014 г., когато семейната фирма на Червенков от Поповяне, Самоковско "Агролоджик" получава разрешително в България да сее културата. Съдбата на първата реколта е трагикомична. Червенков и Ервин Иванов през научноизследователската "Побелч-Гле", в която са съдружници, решават да изпратят определено количество за тестове в университет в Атина. На летище София проблемите започват, тъй като не било извадено разрешително за износа за трета страна, въпреки че Гърция е част от ЕС. След операцията на Агенция "Митници" на летището се разиграва и втора - в стопанството в Поповяне, където пристига ГДБОП. Растенията биват прибрани и въпреки че след проверка се доказва тяхната легалност, остават задържани. Втората реколта на "Агролоджик" бива прибрана с разработения от "Побелч-Гле" конопен комбайн. Прибраните растения са складирани цели и остават на склад. През 2016 г. Александър не сее коноп. Заради лошия развой на събитията около законодателсвото пропада и проекта за предприятие за производство на тухли от коноп, който "Побелч-Гле" разработва съвместно с "Главболгарстрой", която в крайна сметка излиза от проекта.

Като хъшовете

В момента в България Червенков и д-р Иванов имат химична лаборатория за научни изследвания върху технологии за преработка на конопени растения и тестови полета за целите на комбайна. В Румъния обаче нещата потръгват. Инвестицията към момента в цеха за канабидиол, т.е. CBD, е около 2 млн. лв. в оборудване. Дейността се извършва през дъщерна компания на "Побелч-Гле", като в бизнеса влиза и нов български съдружник. Той живее в САЩ и там развива дейност в областта на технологиите за извличане на ценните вещества от конопа. Компанията работи със суровина от Хърватия. "Те няколко години се осъзнаваха и ни надминаха. България не е готова на този етап да инвестираме там", казва Александър. Клиенти на продукта са преработватели от Полша, Гърция, България, САЩ, Холандия, Франция и др.

Плановете са мощностите да бъдат увеличени три пъти до края на годината. Сега в цеха може да се преработва около 2 тона цвят на месец, тъй като се работи на една смяна. При увеличаване на натоварването на три смени преработените тонове ще станат шест, а служителите би трябвало да се увеличат с още 10. Плановете включват компанията да успее да събере капитал, за да може да премине към реализирането на втория си проект, който трябва да се случи в България.

Той е за цех за преработка на конопено семе, като обработката на семената е една от малкото разрешени дейности в България. От семето ще се прави олио при студено пресоване, както и конопен протеин от кюспето. Проектът е за над 3 млн. лв., като цехът трябва да е с капацитет 500 тона, като "Побелч-Гле" спечели проект по Програмата за развитие на селските райони. По програмата обаче се осигуряват само 40% от финансирането, като за останалото ще се разчита на бизнеса в Румъния.