Големият конституционен съдия Румен Янков е казвал: "Трябва да претеглиш първо делото през сърцето си. След това добрият юрист намира правната форма, в която да облече решението си."Опитах да напиша този текст безпристрастно, но не успях. 

Като адвокат на Марин Калчев, а и като човек, аз съм пристрастен и с изразена гражданска позиция по въпроса. Ако не сте чували за случая - става  дума за тридесет и две годишен, диагностициран от дванадесет години с множествена склероза, преминал през различни лечения; заловен да отглежда две конопени растения в пригоден за целта стар гардероб, без никакви данни да я използва за нещо друго освен за себе си и своята болест. Предаден е на съд - първо оправдан, а после - осъден. Делото в Ловеч беше опит за търсене на стратегическо правосъдие: съдебен казус, който да обърне общественото внимание към един проблем – този със забранената билка – конопа, и нейните медицински свойства. 

Една цел

Основната цел, която имахме, беше да поставим достатъчно сериозно и аргументирано пред обществото въпроса за медицинската употреба на канабиса. През последните петнадесет години този въпрос изплува все по-остро по света, а от две-три се случва истинска законодателна революция. Днес 23 щата в Америка под една или друга форма са създали законовата рамка, която позволява употребата на коноп като медицинско средство. Същото се случва и в Европа – Холандия, Испания, Чехия, Германия, Португалия и др., а и в други части на света като Израел.

Навсякъде по света срещу тази тенденция е ползван един аргумент. Той не е научен, а политико-юридически – Единната конвенция за наркотичните вещества на ООН от 1961 г. В нея държавите са записали, че конопът не притежава никакви полезни медицински качества, и са се ангажирали да ползват наказателна репресия за деянията, свързани с него. Това обаче не е попречило на гореизброените страни да намерят начин да прочетат конвенцията в удобна и отговаряща на последните научни изследвания форма.



Българският закон преследва наказателно конопа (в обичайния случай с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от две до десет хиляди лева) и го е поставил в списък с вещества, забранени за употреба във ветеринарната и хуманната медицина. Този факт се ползва от нашата администрация, когато тя трябва да докаже, че канабисът няма целебни свойства. Всякакви научни изследвания и публикации, оказва се, нямат значение, защото са невъзможни според чиновниците. Параграф 22.
 
В този смисъл случаят на Марин Калчев беше знаменателен, за да успеем да "наврем" проблема в лицето на "експертите" от Министерството на здравеопазването. Освен казусa с използването на марихуана за медицински цели случаят притежаваше и характеристиките на всеки друг подобен наказателен казус: пилеене на обществени ресурси, вечно обяснение "Знам, че е глупост, но такъв е законът…" и принципния сблъсък с безсмислената репресия.

Една акция на ГДБОП и липсващият прокурор

В дома на г-н Калчев през април 2013 се бе провела акция на местното звено на БОП. Защо структурата, която се бори с организираната престъпност, се е занимавала с "престъпление", извършвано само от един човек, не успяхме да разберем, тъй като междувременно ГДБОП беше разформирован.

На мястото на изчезналия БОП обаче на хоризонта се появи ловешката прокуратура. Тя упорито отказваше да поеме отговорността и отхвърляше всичките искания за назначаването на медицинска експертиза по делото, която да отговори въпроси за свойствата на канабиса при множествената склероза. Аргументът беше споменатият §22: Това не може да се ползва в медицината и поради това експерти не са ни нужни.

Делото обаче попадна в медиите. Хората започнаха да осъзнават, че в Ловеч се случва нещо интересно и камерите все повече търсеха казуса. Тогава прокуратурата реши да даде отбой – измени обвинението в малозначително. Това ѝ позволяваше да се скрие и да не се явява в съда.
 
Пред първата инстанция – районния съд в Ловеч – в залата бяхме съдът, съдебният секретар, Марин Калчев, аз и цяла зала, пълна с приятели. Прокурор липсваше. Съдия Галя Митова пое отговорността и назначи поисканата от нас съдебномедицинска експертиза. Разпореди самите експерти да бъдат посочени от националния консултант по неврологични болести, за да бъде отговорът достатъчно сериозен и независим.
 
Експертите отговориха на три въпроса. Потвърдиха със сигурност диагнозата на г-н Калчев; посочиха множество изследвания и публикации за приложението на канабиса при МС и заключиха, че Марин Калчев "получава субективно подобрение от употребата на марихуана с лечебна цел, изразяващо се в значително намаляване на чувството на умора и скованост в долните крайници при физическо натоварване".
 
В разпита в съдебното заседание те заявиха още, че 70% от страдащите от множествена склероза са резистентни към стандартното лечение с бетаферони и че практически всички останали се третират по алтернативни начини – с вещества или методи, които не са получили официалното си признание. В този смисъл канабисът не е нещо извънредно, а просто един от алтернативните методи за третирането на симптоматиката при болестта. Казаха, че множествената склероза е нелечимо заболяване и за него знаем твърде малко.

В експертизата се посочваше и друго: "Такава алтернативна терапия (с канабис) не е обсъждана в последния български консенсус за диагностика и лечение на МС, приет на 15.10.2013 г. В дух на самокритичност може да се каже, че по този начин изоставаме от световната тенденция за изучаването на възможното прилагане на лечебната марихуана като алтернативно симптоматично лечение при пациенти с множество заболявания, включително множествена склероза. Научни изследвания в тази посока се извършват в редица страни по целия свят, включително и в държави - членки на ЕС."

Базирана на тази експертиза, съдия Митова намери правната форма за оправдаването на Марин Калчев – приложи института на "крайната необходимост", а именно, за да спаси свое лично благо (здравето) от непосредствена опасност (постоянната спастичност на мускулатурата), която не е могъл да избегне по друг начин, и като причинените вреди са по–малко значими от предотвратените. И тук свършва позитивната част от тази история.


Бързо и несправедливо

Не знам дали, уплашен от медийния отзвук или от коментарите на министъра на правосъдието (Зинаида Златанова няколко пъти публично разкритикува идеята, възприета от първия съд, че канабисът може да се използва за медицинска употреба - бел. ред.), втората инстанция по делото – Окръжен съд, Ловеч, се разбърза. Съдът насрочи съдебното си заседание за по-малко от месец, а след пледоариите тримата съдии проведоха тайно заседание за по-малко от 40 минути. Те им стигнаха, за да признаят Марин Калчев за виновен.

Въпреки че мотивите са изложени в 19 страници, общото усещане, което създават при четене, е за плява – изсмукване от пръстите, за да се създаде впечатление за обем, в който обаче се открива твърде малко самостоятелно размишление. В крайна сметка съдът приема, че в случая не може да има "крайна необходимост". За съда болките и спастичността на мускулатурата, които съпътстват множествената склероза, не са "непосредствена опасност". Тя трябва да е само внезапна и изненадваща, но не и постоянна и непрекъсната.
 
Самостоятелната грижа на човек за собственото му здраве не е медицинска грижа. Тя е нещо различно и потенциално престъпно, а Наказателният кодекс е над Закона за здравето.

Съдът влезе в ролята на лекар. Открива и предписва алтернативи за лечението на г-н Калчев – изброява няколко лекарствени средства, които е можел да ползва, за да избегне страданията си. Нищо, че лечението с тях струва десетки, дори стотици хиляди левове на година. И нищо, тук идва най-гнусната част от съдебното решение - че за два от медикаментите, които съдът изброява като алтернативи за лечението, по делото са представени доказателства, че са ползвани от Марин Калчев. Това са експериментални лекарствени средства, в тестването на които той се е съгласил да участва доброволно. За едното от тях наскоро излязоха данни, че предизвиква рак. В дългите си мотиви съдът дори не обсъжда участието на г-н Калчев в тези тестове, но го укорява, че не ги е ползвал.
 
Очевидно най-сложно за ОС - Ловеч, е било да прецени съотношението между причинени и предотвратени вреди. Дори самата прокуратура в обвинителния акт твърдеше, че причинени вреди от деянието няма. Това явно толкова много е объркало съда, че той е предпочел въобще да не го коментира, като е запазил пълно мълчание по въпроса.

Претеглили със сърцето си делото, тримата окръжни съдии са намерили и правната форма, за да осъдят Марин Калчев. Ние вече събрахме няколко килограма жълти стотинки, за да изплатим наложената глоба и разноските по делото.

Но не това е бедата - делото в Ловеч беше една възможност. Не за медицинската марихуана – световните тенденции за разрешаването ѝ са така силни, че решението на трима съдии няма да ги обърнат. То бе възможност за съдебната ни система да разчупи сковаността на мисленето си; да прочете закона спрямо живота, а не да наложи на живота своето стерилно, граничещо с цинизъм, разбиране за закона. Бе възможност за съдиите да изскочат от ролята си на държавни чиновници на заплата, страхуващи се от името на началника, и да покажат, че правото наистина е изкуство за доброто и справедливото.

Добрата новина е, че зад нас с Марин Калчев през цялото време имаше приятели и симпатизанти. Лошата - че съдебната ни система не успя да надскочи себе си. Жалко!