Тунктура е терминът, обозначаващ лекарствено средство, състоящо се от алкохолен разтвор или алкохолен извлек на активните съставки на лечебни растения. Получената течност е резултат само от накисването на билките в разтвора и се различава от други видове био продукти по това, че за приготвянето не е необходимо загряване, варене, добавянето на консерванти или спомагателни вещества.
 
Тинктури на основата на канабис са били популярно лекарствено средство в Европа и Северна Америка до 30-те години на миналия век.
 
Приготвяни чрез потапянето на цветни части от растението в алкохолен разтвор, те добиват плътен зелен цвят, резултат от насищането на алкохола с растителния хлорофил. 
 
Наред с хлорофила, в разтвора навлизат и множество терпени и канабиноиди, което прави разтвора силно концентриран на биологично активни съставки, а алкохола забавя тяхното разграждането и подобрява усвояването им от организма.
 
Повечето тинктури се приемат сублигвално (подезично), за по-бърз ефект, но могат да бъдат приемани и орално, смесени с напитки или храни, за по-бавно настъпващ, но по-продължителен ефект.
 

Те могат да съдържат големи количества от психоактивното вещество тетрахидроканабинол (THC), но то може да бъде и деактивирано чрез предварителен процес на декарбоксилация. 
 
Тинктурите от канабис, се препоръчват с нарастваща честота както от медицински специалисти, така и от натуропати. Специфичните им свойства зависят от вида на използвания канабис, но често се прилагат при: гадене, повръщане, липса на апетит, мускулни и неврологични болки, невродегенеративни заболявания, страхови и тревожностни разстройства, паник атаки, епилептични състояния, безсъние, глаукома и възпаления (остри и хронични), засягащи ставни тъкани и вътрешни органи. 
 
Основният плюс на тинктурите е, че се избягват други методи на прием като пушенето, което вреди на дихателната система и консумацията на храни, приготвени с масло от канабис, които се свързват с увеличен калориен прием. Елиминацията на тези два проблема прави тунктурите подходящи и за употреба при деца.

Автор: Михаил Чилингиров