Обикновено на средния човек са необходими около 90 дни за да погълне всичките 60 грама или 60 мл от лечебното масло. Препоръчвам хората да започват с три дози на ден в количества с размера на половин оризово зърно от дребнозърнест сух ориз. Пациентът трябва да взима тези дози на всеки 8 часа, рано сутринта, след това отново следобед и после той трябва да изпие последната доза за деня около час преди да си легне. Трябва също да отбележа, че когато пациентът започне да поглъща това масло, обикновено той няма да почувства действието на маслото преди да е изминал около един час след изпиването на дозата, така че имайте предвид този факт. Дозата на начинаещия, която описвам би следвало да е равна на 1/4 капка.
 
След четири дни на тази доза, която трябва да се пие по три пъти на ден, повечето хора вече могат да повишат дозата, която пият като удвояват размера на дозата си на всеки четири дни. Като следват тази лесна процедура, много пациенти съобщават, че не се чувстват надрусани, реакция, която това масло може да причини. Но истината е че няма двама души, които да са еднакви и ние всички имаме различна поносимост, така че някои ще са в състояние да повишат дозите си по-бързо от други. Всъщност, дори и някой да се надруса, това няма да му нареди по никакъв начин, ако маслото, което е погълнал е направено от седативните сортове Индика, които препоръчвам и ако самото масло е направено по правилния начин, посочен по-горе.
 
На средностатистическия човек са необходими от 3 до 5 седмици, за да достигне до точката, в която да може да поглъща по 1 грам или 1 мл на ден. След като веднъж достигнат до тази доза, те могат да продължат със същия темп, докато медицинските им проблеми бъдат поставени под контрол. Това означава, че след като пациентът свикне с употребата на маслото, всяка доза, която той поглъща ще е равна на 8 до 9 капки на всеки 8 часа, а в много случаи съм виждал пациенти, които нямат никакъв проблем да поглъщат далеч по-големи дози. Необходима е доза от приблизително размера на две зрънца късозърнест сушен ориз, равни на една капка, така че след като пациентът свикне с употребата на маслото, той всъщност поглъща дози, равняващи се на 16 до 18 зрънца ориз на доза.
 
В някои случаи съм виждал паценти, които не се страхуват от този лек, да поглъщат всичките 60 грама за един месец и след като го направеха много от тях бяха обявявани за излекувани от рак.
Използването на метода, който описвам дава на тялото ви време за развие търпимост към това лекарство бавно и след като веднъж пациентът се пригоди към действието на маслото, повечето пациенти всъщност съобщават, че им е приятно да го пият.
 
Ние всички имаме различна търпимост към всяко лекарство и вашият ръст или тегло имат малко общо с търпимостта ви към конопеното масло и дори децата могат да пият същите дози като възрастните без никакви вредни последици.
 
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ЗА УПОТРЕБАТА НА ТОЗИ ЛЕК ПРИ ПИЕНЕ НА ДРУГИ ЛЕКАРСТВА
 
Когато започвате лечение с конопено масло трябва да знаете, че то ще снижи кръвното ви налягане, така че ако пиете лекарство за високо кръвно, твърде вероятно е повече да не се нуждаете от него. Често пациентите се опитват да продължат да взимат лекарството си за кръвно, но ако го пият заедно с маслото от канабис, комбинираното им действие може да свали кръното им твърде много до опасни нива. Добра идея е за хората, които започват лечението с маслото да мерят кръвното си често и след това да намалят лекарствата си за кръвно с падането на нивата на кръвното им. В случай че пациентът вече страда от ниско кръвно, хора с този проблем са ми казвали, че ако просто пият вода когато започнат да се чувстват зле, това им помага в известна степен. Хората с ниско кръвно налягане могат понякога да намерят за необходимо да пият дори по-малки дози от този лек и да повишават дозите си в съответствие с кръвното си налягане. Но понеже този лек наистина не представлява опасност, мисля, че телата им ще се нагодят към действието на маслото, след което те ще изпитват малка или никаква трудност при употребата му.
 
Диабетиците също трябва да знаят, че обикновено ще открият, че нуждата им от инсулин ще е снижена и тя може да падне дори до точка, в която те вече изобщо няма да се нуждаят от употребата му и същото се отнася и за употребата на повечето други фармацевтични лекарства. Диабетиците могат да страдат или от тип 1 или от тип 2, но без значение от кой тип диабет страдате, въпреки това е полезно да използвате това масло, защото то не само ще снижи необходимостта ви от инсулин, но и ще предпазва тялото ви от всички останали вреди, които диабетът може да причини.
 
ПОГЛЪЩАНЕ НА ДОЗАТА
 
Много хора днес предлагат пациентите да поставят дозата под езика си или да намазват венците си с нея. Въпреки че методи като този внасят лечебните канабиноиди в тялото на пациента, аз наистина не съм съгласен с тези методи, защото маслото често има лош вкус, който може да остане в устата доста дълго време. Мисля, че когато дозата просто се сложи в устата на пациента, това ще помогне на хората с инфекции на венците и с проблеми от този вид, но в повечето случаи вярвам, че дозите трябва просто да се гълтат. Правилно приготвеното масло е гъста, подобна на грес субстанция, така че когато гълтам дозата си аз просто я слагам върху пръста си и после я слагам върху зъбите си, след което пия студена вода и после използвам езика си за да я поема от зъбите си и да я преглътна. Като използвам този метод обикновено поглъщам дозите си почти без да вкусвам маслото и мисля, че повечето пациенти биха предпочели да го пият по същия начин, но има и други лесни методи, които могат да се използват за избягване на лошия вкус.
 
Дозата на пациента може да се слага в парче хляб и хляба да се свие, за да срие дозата и да се глътне от пациента подобно на хапче с вода. Друг метод за избягване на неприятния вкус е като се използват тънки филийки плод като банан. Ако маслото е направено както трябва, често то наистина няма неприятен остатъчен вкус, но описаните от мен по-горе методи ще помогнат на пациентите да поглъщат по-лесно дозите си. Важно е просто маслото да се поглъща по най-лесния и най-приятен начин от пациента.
 
Всичко най-хубаво,
 
Рик Симсън