Отговаряйки на запитване на Левите Републиканци на Каталуния в Испанския Парламент на 10 март относно употребата на канабис, министърът на правосъдието – Алберто Руиз-Гайардон се обяви за откриването на дебат върху употребата на медицинска марихуана.


Въпреки че това би била една не-пълна дискусия, поради факта, че употребата на канабис в Испания включва един обширен кръг хора, които го използват поради различни причини, Левите похвалиха инциативата и очакват откриването на дебата.


Ние споменахме многократно, че употребата на канабис обхваща разнообразни групи хора, които използват растението поради медицински или лични причини, като те не трябва да се подлагат на гонение, да бъдат наказвани или да бъдат игнорирани от настоящото законодателство.


Нещо повече, проточената мисинформация относно канабиса има съществено значение и е наложително разгръщането на каналите на истинното и научно образование, с цел намаляване на рисковете, причинени от злоупотреба с производството, поради липсата или затъмнението на информация в групите на най-уязвимите потребители. Това е особено очевидно когато разглеждаме годишната статистика за голямото преобладаване на канабиса в Испания - най-високото в света, където около 14% са употребявали канабис за прериод от поне една година. Отново, гонението, наказанието или игнорирането на такава обширна група, независимо от техните причини за употреба, както и поддържането на затъмнението на информацията и законодателството, е абсолютно немислимо.


Един от най-големите страхове на канабис-колективите в Испания е възможността за злоупотреба с позициите от страна на фармацевтичната индустрия, с цел изземането на правата за контрол на този тип терапия, като по този начин се отхвърлят групи от пациенти и индивиди, поддържащи забраната, или се регулира според фармацевтичната корпоративна нужда.


„Медикализацията на канабиноидите”, обявена от фармацевтичната индустрия носи една мултипликация на цената (както и на ползите за бизнеса), благодарение на медицинските качества на растението, като това поддържа неговото ограничение за употребяващите и пациентите. Ситуацията без съмнение изглежда е, че при две идентични субстанции, едната, която носи печалби от хиляди евро, произвеждани от индустрията, както и от другите аспекти на личната култивация, и другата - имаща символична цена, трябва да бъдат оеднаквени. Нито индустрията може да демонстрира голяма ефиктивност по отношение на лабораторната подготовка, тъй като няма налични никакви сравнителни клинични тестове върху двете възможности, като това е придружено с неколкократно отхвърляне на изследванията.


Тази възможност за недопускане на индустрията, въпреки че понастоящем е съществуваща, не е предприемана в страната, имаща най-голям опит с легализацията на канабиса. Понастоящем, 18 щата в Северна Америка, включително и Вашингтон, работят по програма за употребата на медицинска марихуана, посредством хиляди активни асоциации и диспансери разпространяващи канабис, като 2 щата – Вашингтон и Колорадо са изцяло легализирали употребата на канабис за индивиди, навършили 21 годишна възраст.

Въпреки продължителните опити за докладване на властите и гонението, на което са подложени Щатските канабис-колективи, фармацевтичните корпорации са се провалили в опита си да отстранят натуралните терапевтични методи с канабис, използвани от страна на тези, които са в нужда, както и на диспансерите или асоциациите. 


Трябва да бъдем най-внимателни към този дебат върху медицинския канабис, както предложи министъра, за да не се позволява трансформирането му към интересите на определени фармакологични клонове като средство за притискането на хилядите клиенти, които вече използват растението поради различни причини – както медицински, така и лични. Не попадайте в капана, където се създава един нов пазар на легални, фармацевтичен продукти от канабис, като отново, печалбите се приватизират и са на разположение за бизнес интересите на малцина.


Този случай трябва да ускори дебатът върху канабиса, като той трябва да се превърне във възможност за защита на правата на тази толкова уязвима група, каквото със сигурност беше и намерението на министъра, не е ли така?