Канабис, хашиш и нашите предци

Никое растение няма така трайно присъствие в човешкия бит, както конопът. Конопени влакна и семена са откривани и в най-древните пластове на евразийските култури. Канабисът, роден в Централна Азия, се е разпространил по целия свят благодарение на човека. Много рано прониква и в Африка, а някои адаптирали се към по-хладния климат сортове прекосяват океана още с първите заселници в Новия свят. Поради своето пандемично разпространение и приспособимост канабисът е оказал огромно влияние върху обществените представи и институции. Ефектът от смолата на канабиса (събирана във вид на мазни черни топчета) е сравним с този на халюциногените. Говорим за класическия  хашиш.

Хилядите имена, под които е известен хашишът, свидетелстват не само за неговата културна значимост, но и за свойството му да стимулира езиковите умения на поетичните натури. В асирийски клинопис от 685 г. пр.Хр. го наричат  „кунубу”, а през следващото столетие името му звучи вече като „каннапу”, от което произлиза и гръцко-латинското „канабис”. Наричан е още  „банг”, „ганджа”, „кийф”, „ма”,  а за японците е „аса”.

Само американският сленг съдържа огромен брой названия на канабиса. Още преди 40-те години, т.е. преди да стане част от мейнстрийма в бялата култура, той е известен като „muggles”, „ greefa”, Mary Warner, Mary Jane, “Indian Hay”, “Loco weed“, “Bambalacha” и много други. Това са били мантрите на една емпирично ориентирана субкултурна религия, почитаща Зелената богиня.

Хашишът е вече на няколко хилядолетия, макар и да не е ясно кога точно хората са започнали да събират и концентрират канабисовата смола по този начин.

Пушенето на канабис — най-надеждният и бърз начин да се изпита неговият ефект — прониква в Европа доста късно. Не бива да забравяме, че и тютюнопушенето става известно в Европа едва след като Колумб се завръща от второто си плаване.

Не може да се каже със сигурност кога за първи път човекът е започнал да пуши канабис или, по-точно, дали пушенето е влизало някога в цивилизационния репертоар на народите от Стария свят, след което е било забравено, за да се завърне триумфално като внос от Новия свят по време на испанската Конкиста. Пушенето, т.е. вдишването на дим, може и да е било непознато за гърците и римляните, но това не означава, че не е било разпространено в праисторическата епоха Скитите, „варварите“ номади от Централна Азия, проникнали в Източна Европа през VIII в. пр.Хр., са хората, които популяризират по тези земи употребата на канабис.

Ето как Херодот описва техния новаторски метод за интоксикация, нещо като канабисова „сауна“:В страната им расте коноп, който твърде много прилича на лен, но не е толкова дебел и голям; в това отношение конопът го надминава, и то много; той расте от само себе си, но и засят. Скитите взимат зърна от този коноп, мушкат се под покривалата и ги хвърлят върху нажежените камъни; хвърляните семена пушат и се получава толкова много пара, колкото нито една парна баня в Елада не може да даде.

Скитите са очаровани от този вид баня и надават силни викове.Скитите били намерили дървета с такива плодове, че след като се съберели накуп по много хора, разпалвали огън, сядали в кръг около него и като ги хвърляли в огъня, вдишвали миризмата им и се опивали от нея — точно както елините от виното; колкото повече хвърляли от тези плодове в огъня, толкова повече се опивали, докато накрая се вдигали и почвали да играят и да пеят.”

С други думи, още скитите установили, че вдишването на дима от канабис е най-ефикасният начин да му се насладиш, независимо че не са направили логичната следваща стъпка и да открият лулата или „челума”.

Китайската традиция гласи, че отглеждането на коноп започнало още през XXVIII в. пр.Хр., когато легендарният втори император Шъннун научил поданиците си да плетат въжета от него. В един трактат от 220 г. лекарят Хуатоу препоръчва като обезболяващо средство вино, в което е прибавен екстракт от канабис, със следното пояснение: „Само след няколко дни или най-много до месец пациентът напълно ще се възстанови, без да е изпитал ни най-малка болка по време на самата операция.“

В Индия канабисът е известен като растение с огромна спиритуална мощ много столетия, преди да започнат да го пушат.

Най-ранните свидетелства за употребата на канабис в Индия са от началото на първото хилядолетие преди Христа, като по това време със сигурност е бил използван и като лечебно средство — ако съдим по първите индийски фармакопеи, еуфоричните му свойства са били добре познати. Но усвояването му е било извънредно бавно и едва през X в., т.е. малко преди ислямското нашествие, употребата му става широко известен факт.

Канабисът е бил тясно свързан с езотеричните направления и в индуизма, и в исляма. Езотерични практики от типа на Йога и аскезата на отшелниците „садху”, както и ударението върху прякото преживяване на трансцендентното, преспокойно се вписват в тогавашното отношение към канабиса в Индия. Дж. Кембъл Оман, изследвал индуистките традиции в края на XIX в., пише следното: „От философска гледна точка е интересно да се проследи влиянието на тези силни наркотици върху умовете и телата на странстващите монаси, които най-често са прибягвали до тях. Можем да бъдем сигурни, че тези канабисови вещества, известни от прастари времена в Индия, са отговорни за някои от най-необузданите им фантазии.”

Впрочем осезателното присъствие на канабиса във ведическа, а по-късно и в ислямска Индия, най-вероятно е забавило утвърждаването на властническите ценности и със сигурност е способствало за появата на такива неортодоксални групи като шиваитите в индуизма и суфиите в ислямския свят, които никога не са криели, че черпят вдъхновение от канабиса.

Плиний Стари се позовава на един фрагмент от Демокрит, в който става дума за растение, наречено „таласегъл” или  „потамавгис”, което много учени днес  идентифицират с канабиса: „Ако се свари и изпие, то предизвиква безумие, изразяващо се във видения от най-необичайно естество. Теангелисът, казва той, пък расте по Ливанските планини в Сирия, в планинската верига Дикта на остров Крит, а също и край Вавилон и Суса в Персия. Настойката от него вдъхва пророчески сили на маговете. Същото важи и за растението „гелотофил”, виреещо в Бактрия и по бреговете на Бористен. Ако се изпие със смирна и вино, явяват се видения от всякакъв вид, предизвикващи неудържим смях.”

Диоскорид, автор от I в., дава чудесно описание на канабиса и споменава за неговото приложение във въжарството и медицината, обаче не казва нищо за халюциногенните му свойства. Тъй като климатът е благоприятен за отглеждането му, а и ислямът насърчава неговата употреба за сметка на алкохола, канабисът се превръща в предпочитания интоксикант в Близкия изток и целия арабски свят. Впрочем по времето на Пророка употребата на хашиш и канабис отдавна е била утвърдена традиция, което обяснява защо алкохолът е изрично забранен на правоверните, докато хашишът е обект на теологични спорове. През X в. употребата и злоупотребата с хашиш явно е била толкова широко разпространена, че става постоянна тема в литературата.

Ролята на канабиса в европейското общество е комплексна. Марко Поло, чиито приключения и най-вече разкази за загадъчния Изток имат огромен принос за обогатяването и катализирането на европейското въображение, дава едно от първите и най-известни описания на хашиша. Всъщност той преразказва една популярна легенда, която е чул по време на своите пътешествия — за „Стареца от планината“, или Ибн ел Сабах, водача на прословутите асасини.

Съгласно легендата на младите мъже, които искали да бъдат приети в тази секта, давали огромни дози хашиш и те се озовавали в някакъв „илюзорен рай“ — една закътана долина, пълна с екзотични цветя, бистри ручеи и изкусителни девици. После им казвали, че могат да се завърнат в тази страна от сънищата само ако изпълнят онова, което главатарят им нареди — най-често политическо убийство. Днешното понятие „асасин”, което на много европейски езици означава „терорист“, всъщност идва от арабското „хашишин”, любител на хашиша. Колкото и съмнителна да е достоверността на този разказ, той със сигурност е допринесъл не само за скандалната репутация на хашиша в Европа, но и за интереса към него.

Пет века след Марко Поло френските колониални власти в Египет се провалят в опитите си да контролират производството и продажбите на канабис. В отговор на една от поредните забрани, гръцките контрабандисти моментално започват да внасят хашиш в Египет и черният пазар бързо процъфтява. Във военно отношение египетската експедиция на Наполеон е пълен провал, но ако я разглеждаме като опит за контакт между две взаимно изключващи се култури, тя определено е пожънала успех. Наполеон закарва в Египет цяла библиотека плюс екип от 175 изтъкнати учени, които наблюдават, скицират, картографират и събират езиковедска и културна информация. Венецът на тяхната дейност е публикуването на 24-те тома под общо заглавие „Description d’Egypte”, излизали от 1809 до 1813 г. Поредицата вдъхновява безброй бъдещи автори на пътеписи и в крайна сметка оказва огромно влияние върху европейското въображение.