Във връзка с медийното партньорство на Експертния клуб за икономика и политика и Марша „Свобода за конопа“, екипът ни се зае да анализира данните от проведено демографско изследване за нагласите на хора около евентуална декриминализация или легализация на конопеното растение. В онлайн проучването взеха участие над 2000 човека. Това са нашите изводи: 

Предварителни очаквания

Подходихме към темата с предварителните очаквания за две различни групи хора, които са „За“ и „Против“ по някакъв начин либерализирането на режима спрямо конопа. Разглеждахме разделението като поколенческо. Хората, които са против очаквахме да са във възрастта 36+, владеещи предимно руски като единствен чужд език и черпещи информация от традиционните медии на майчин български език.
От друга страна, очаквахме хората „За“ да са младите, в трудоспособна възраст, зети хора, които черпят информация от новите медии и предимно го правят на английски език.

Именно тези очаквания искахме да потвърдим чрез демографското изследване. Идеята зад него беше не просто да направим своеобразно преброяване на хората „За“ и „Против“, а да разберем какви точно хора стоят зад тези позиции, какви са техните ценности, мечти, стремежи в живота. Затова изследването ни беше по-скоро демографско преди всичко друго.

С тези очаквания подходихме към изследването.

Резултатите опровергаха част от очакванията ни и потвърдиха други.

Резултати

Важно е предварително да кажем, че изавдката, която обработихме не е представителна. Поради спецификата на въпросника (онлайн въпросник), получихме огромно мнозинство попълнени анкети във възрастовия сегмент 18-36 и значително по-малко 36+. Много трудно е да потвърдим горните твърдения, когато нямаме ясна съпоставка на сравнително равен брой от двата възрастови полюса.
Capture1

Липсата на респонденти от годната възрастова група направи това демографско проучване по-скоро за младежите в България.
Въпреки това, можем да направим от него няколко основни извода:

  • Младите хора са подготвени по темата с канабиса и легалния му статут

Респондентите ни отговориха изненадващо добре на няколко въпроса. ¾ от отговорилите не смятат марихуаната за наркотик, което е самата истина. Заради обединяването на няколко понятия в едно, специално в българският език, се появяват такива думи като „наркотик“ и „зависимост“, които имат повече от едно значение.
Например, за българското „Зависимост“ в английската литература има две различни понятия – dependence и addiction, които значат различни неща.

Dependence е биохимичен процес, в следствие от употреба на дадено вещество, свързан с развиавнето на толеранс (реакция на рецепторите, които стимулира) и по-късно усещането на дискомфорт и проблеми при спирането на веществото (withdrawal).

Addiction е болестно състояние, което е свързано с изменение на работата на допаминовата система за възнаграждение в мозъка. То не е задължително да е следствие от употреба на химически вещества, като може да е свързано с хазарт, екстремни спортове, сексуалност и т.н.

Същият проблем имаме и при “narcotic”, който идва от гръцкото „narkos” и означава сън. За наркотици са се смятали веществата, които те карат да спиш, като опиумните производни. В този смисъл стимуланти като кокаин и амфетамин не са наркотици също.
Правилното понятие е „дрога“ или Биологично активни вещества. Такива са всички, които по някакъв начин влияят на функцията на организма. В този контекст, конопа не е по-различен от аспирина или от чая от маточина. Също така, не може да попадне и в широкото понятие на думата наркотик, защото не развива отчетлива и сериозна физическа зависимост.

От друга страна, отново ¾ от респондентите са разбрали, че има разлика в различните легални статути на растението – легализация и декриминализация. Този въпрос беше изключително важен, за да знаем, дали респондентите ни са наясно, когато заявяват, че са „За“ или „Против“ определен легален статут на растението.

  • Все пак има някаква поколенческа пропаст

Поне според наличните ни данни, можем да кажем, че има някаква поколенческа пропаст по темата с конопа.
От цялата извадка, оформяща подкрпепата за либерализация на режима на конопа, едва 16% от респондентите са на възраст над 35 години.
При извадката на респондентите, които са против либерализацията, процентът на хората над 35 е двойно по-голям – 30%.

Capture2

  • Огромна подкрепа на хората, живеещи в чужбина

След София и Варна, най-много попълнени анкети имаме от живеещите в чужбина (92). От тях, само един респондент се е обявил срещу либерализацията на конопеното растение. Това говори за огромната разлика във възприятията по тази тема на българите, които живеят в родината си, черпят информация от местните източници, общуват със сънародниците си и тези, които са другаде по света, черпят информация от тамошните източници, срещат се с хора от цял свят.

  • В България все още се вярва, че прохибицията пази децата

Това може би е един от най-важните митове за развенчаване.
Първоначалните ни убеждения бяха, че забраните са подкрепяни в голямта си част от майки, които се притесняват за децата си.  Това се потвърди частично и от изследването. В извадката „Против“ има много повече родители, отколкото в извадката „За“.

Също така, когато попитахме хората, защо са „Против“, на второ място след схващането, че от „марихуана се затъпява“ е това, че училищата са по-безопасни, когато тревата е забранена.
Законите на икономиката и световната практика по този въпрос показват точно обратното. В държави като Португалия и Чехия, където притежанието на канабис е декриминализирано, употребата на всички наркотични вещества сред тийнейджъри спада. Същото се случва и в Колорадо, където конопът е напълно легализиран за лица над 21.

Икономическата логика в тази на пръв поглед парадоксална истина е, че когато даден продукт е забранен, предлагането му отива в ръцете на хора, които са експерти в т.нар. черен, нерегулиран пазар. Голяма компонента от цената на продукта е рискът от това да бъдеш заловен, следователно, за да си успешен, трябва да загърбиш всякакви морални бариери при търговията. Затова черният пазар е в ръцете на неморални, въоръжени банди, за които няма значение дали продават на уязвими деца или на зрели индивиди.
Също икономическите закони казват, че когато даден продукт е забранен, освен неговата цена, се повишава неговата потентност на единица тегло в чист продукт, а качеството на самия продукт стремглаво спада. Същото нещо наблюдаваме и с пазара на коноп в България. На тийнейджърите, вместо коноп, се продават синтетични имитации на растението, които за разлика от него, могат да бъдат опасни и дори смъртоносни.
Още едно друго проучване, това на Световната здравна организация (СЗО) поставя държави със засилена прохибиция като България и Франция в топ 5 на страните с най-висока консумация на канабнис сред тийнейджъри.

Следователно, логически и фактически, твърдението „Децата са в по-голяма безопасност, когато конопът е забранен“ е мит, а не факт.

Другият мит, че „от тревата се оглупява“ е по-труден за разбиване, защото учените все още не са категорични нито в неговото потвърждаване, нито в неговото развенчаване. Налице са данни, които показват отклонения в умствените способности на дългогодишни употребяващи, но в същия момент се появяват други изследвания, които отричат подобна корелация.
Друг момент, който си струва да отбележим е ниският процент на хората, които вярват в опасните и токсични свойства на конопа. Едва 5 човека са отбелязали, че имат убеждението, че съществува смъртоносна доза канабис.

Capture3

  • Тези, които подкрепят либерализацията на конопа, го предпочитат пред алкохола

Трите най-предпочетени аргументации „За“ либерализацията на конопа са именно негови предимства пред употребата на алкохол:
1) Употребата на коноп не води до рискове от агресивно поведение както алкохола
2) Не се умира от свръхдоза (както се умира от алкохол)
3) Не се развива сериозна зависимост – също присъщо на алкохола

Capture4

Липсата на научен подход при определянето на това кои вещества да са законни и не е изтъкната неведнъж от видни представители на науката. Професор Дейвид Нът, бивш съветник на британското правителство по проблемите с наркотиците, в своя опит за научно класифициране и съставяне на своеобразен топ 20 на веществата, представляващи най-голяма опасност за индивида и обществото, поставя алкохола в челната петица заедно с хероина, кокаина и тютюна – легалната дрога, която е виновна за най-много смъртни случаи на година.

  • Групите „За“ и „Против“ пренебрегват семейната среда като определяща мнението им по този въпрос

Общо 40% респондентите, които подкрепят либерализацията, са потърсили информация от специализирани блогове, сайтове, както и от социалните мрежи.

Процентът при тези „Против“ е около 30 като там се появява друг изразен определящ мнението фактор – приятелите или т.нар. “от човек на човек“ предаване на информация ( посочен 25% от респондентие).
Интересно за отбелязване е  отсъствието на родителите и учителите като определящ мнението фактор. Именно на тях е прехвърлена традиционно тежестта за ограмотяване на подрастващите по тази тема. От изследването се вижда обаче, че съвкупно, по-малко от 10% от респондентите и в двете групи, са посочили  учители, родители и роднини като източник на надеждна информация и оформяща мнението компонента.

Трябва да споменем и отсъствието на традиционните медии – радио, телевизия, вестници като формираща мнението компонента. И в двете групи общият процент от традиционни медии е по-малък от 20.

  • Повече противници на либерализацията говорят руски

¼ от противниците на либерализацията говорят руски език при противниците 1/5 от поддръжниците. Английският обаче е доминиращ и в двете групи, което частично опровергава първоначалнта ни прогноза, че противниците не говорят чужд език, освен руски.
Защо толкова се интересуваме от руския език?

Русия остава последния идеен бастион на наркопрохибицията. Според руската администрация, всякакви опити за подпомагане на това животът на употребяващите да бъде опазен по някакъв начин, това да получат подкрепа, лечение, терапия, заместващи субстанции и т.н. е насърчаване към употреба. В Русия дори това да дадеш чиста игла на инжектиращ се зависим, за да го предпазиш от венерически заболявания, е неправилно.
Уви, за съжаление, българската наркополитика е значително по-повлияна от руската идея, отколкото от западната. Човекът начело на наркополитиката в България, секретарят на Националния съвет за наркотични вещества Светлана Йорданова е именно руски възпитаник и всички агитационни анти-дрога материали и законодателни инициативи се превеждат буквално от руски език.
Очаквано бешее тогава, привържениците на забраните, да се ограмотяват именно от руски или български.

Генерален извод

Поне според сегашната извадка е трудно да разграничим толкова много две различни демографски групи, които да подкрепят и отричат либерализацията на конопеното растение. Има успешно насложени митове и страхове в обществото, които са отречени в останалия свят, но тук все още са основна форматираща общественото мнение компонента.

Може би най-важният извод е, че усилията на правителствените агенции да прокарват превантивно образование през учителското тяло и родителите, не работи изобщо. Изглежда младите хора лесно усещат назидателния и манипулативен тон и търсят информация от независими и необременени източници.
Традиционните медии изостават в това да са актуални на световните открития в областта или не желаят да се задълбочават в темата, защото не е тиражна. Това отваря широко вратата на новите дигитални медии и социални мрежи да изградят бъдещата доминираща визия за политика свързана с конопа.

На прага на поколенческа революция сме. Огромното мнозинство от хора до 36 годишна възраст подкрепя либерализацията на конопеното растение. Защо точно младите са „За“, можем само да спекулираме. Може би, защото именно те познават в детайли ефекта на растението, имат познати, които употребяват активно и върху тях не се сбъдват популярните митове за затъпяване, шизофрения, интерес към по-тежки дроги или навлизане в престъпния свят.

Така или иначе, в България тази тема е на прага да стане незаобиколима за политическата класа. Ако сега е по-скоро нещо, с което големите партии не искат да се занимават, защото така и иначе не насочват електоралния си маркетинг към младите хора, а по-скоро възрастовата група 36+, много скоро предстои именно тези млади хора да станат поколението 36+ и да определят дневния ред на обществото.

Пълните резултати от изследването можете да свалите от тук.

Огромни благодарности на Nuweb и Цветелина Каменова за менажирането на това проучване.