Свят без наркотици е утопична идея. Десетилетия на борба със зависимостите и наркотичните вещества са доказали това. Строгите мерки срещу притежанието и разпространението им, които действат и в момента в голяма част от света включително в България, също не дават резултат. Видимо е, че трябва да се смени подходът. Ако фокусът се постави върху превенцията и предпазването от вредите на наркотиците, картината може да се промени.
 
Това е посланието на редица неправителствени организации, които се подготвят за тазгодишната Специална сесия по наркотиците на Общото събрание на ООН (UNGASS). На нея трябва да се явят представители на всички държави-членки, специалисти и хора от гражданския сектор, за да зададат заедно посоката на борбата в следващите години. Такава среща по темата за наркотиците е имало последно през 1998 г.
 
Дългогодишният експерт по политиките в областта на наркотиците Петер Сароши беше в София миналата седмица, за да говори за значението на тази среща по покана на фондация "Инициатива за здраве". От организацията, която от 16 години работи с наркозависими, призоваха българското правителство да излъчи и подготви своята делегация за предстоящото заседание на UNGASS през април и обясниха, че до този момент не са получили отговор от ведомствата за това имат ли готовност и каква позиция смятат да заемат.
 
Историята на наркотичните вещества по света ясно показва, че забраната за ползването им не е най-правилният път. В началото на миналия век всички забранени в момента субстанции като кокаин, канабис и опиум са били широко достъпни и са се продавали в аптеките. Папата бил рекламно лице на специален вид вино с кокаин. Дори най-популярната газирана напитка в света – колата, първоначално е съдържала алкохол и листа от кока, но след това са били заменени с нещо също високо пристрастряващо – захар, разказа Петер Сароши.
 
В съвременната история забраните започват да се налагат най-строго първо в САЩ и то не заради вредата от наркотичните вещества, колкото на расистка основа, обясни специалистът. По думите му например сухият режим в Щатите е провокиран от прекомерната употреба на алкохол от ирландските преселници, опиумът е забранен малко по-рано заради азиатците, кокаинът - заради чернокожото население, а канабисът – заради хората от Латинска Америка. Това се случва в различни периоди от края на 19 и началото на 20 век, все като част от предизборните обещания на избраниците на народа.
 
През 70-те години, Никсън също използва тази ниша и печели изборите като обявява "Война на дрогата". Той основава специалната служба за борба с наркотиците (DEA) и така започва масовото затваряне на хора в затвори за притежание на наркотици. Броят на затворниците в Америка скача рязко с няколко пъти след въвеждането на закона, като и в момента там има най-много лишени от свобода като дял в света. По този пример употребата на наркотици се криминализира и в много от останалите държави.
 
Войната срещу дрогата обаче струва скъпо и повлича след себе си поредица от негативни ефекти – дава тласък на мафията и нелегалната търговия с годишна печалба в момента изчислена на около 320 млрд. долара. Същевременно стотици хиляди хора са загинали в битките между картелите за територия и влияние, казва Сароши. Заедно с това започва бумът на ХИВ и хепатит, защото при незаконната дейност хигиената не е приоритет или дори опция.
 
Масовото унищожаване на посеви от канабис, кока и опиум пък имат отрицателно въздействие върху природата. В процеса се увреждат и други култури, а ефектът е, че производството не спира, а се разсейва в други райони и страни. Например след едно такова мащабно унищожаване на полета с кока в Колумбия през миналия век, бизнесът се пренесъл и разгърнал в Боливия и Перу. Освен това в стремежа си да се скрият по-добре, производителите изсичат и използват земите в диви местности и национални паркове, увреждайки флората и фауната.
 
Строгият контрол ще среща все повече препятствия заради възможността за продажбата в интернет, предизвикателството на новите наркотици, които не присъстват в списъците с незаконни вещества, или дори с появата на 3D принтерите, с които хората в домашни условия ще могат да произвеждат наркотици, посочи още експертът от Унгария. 
 
На този фон правителствата харчат милиарди, за да налагат политиката си на ограничение и да държат наркомани в затворите. Неразумно ще е да продължават да се поддържат политики, които очевидно не действат, повтори Сароши. Той е убеден, че досегашното мото на Специалната сесия по наркотиците на ООН – "Свят без наркотици. Можем да го постигнем", а заедно с него и цялата философия на конвенцията за наркотичните вещества на ООН от 1961 г., трябва да се обновят с по-реалистични цели.
 
Първата стъпка според него е декриминилазиринето на притежание на малки количества, след това и осигуряването на условия за безопасно потребление като специалните стаи за употреба, каквито има вече в няколко европейски държави (Испания, Холандия, Словения, Германия и др. Скоро и в Ирландия). В страните, където употребата и притежанието на леки наркотици е декриминализирано, в общия случай надвишаването на лимита се приема за административно нарушение, което се санкционира с глоба, а не със затвор, но продажбата и трафикът остават престъпления.
 
Отново САЩ може да изиграе съществена роля за промяната в политиките. Употребата на марихуана за медицински цели вече е легално в 24 щата, а притежанието изобщо е позволено в четири - Колорадо, Аляска, Вашингтон и столицата Вашингтон.
 
Петер Сароши цитира редица проучвания, които показват, че декриминализирането не води до увеличено потребление на наркотици, така както и суровите рестрикции не го намаляват. Например в Португалия, където през 2001 г. е декриминализирано притежанието на определени количества леки наркотици, е установено 8 години по-късно, че използването на наркотици в повечето възрастови групи се е понижило, а проблемите, които обикновено вървят с него, са намалели. Хората, потърсили лечение, са се увеличили значително и са намалели смъртните случаи вследствие на свръхдоза.
 
Сред модерните практики по света е и раздаването на чисти игли и спринцовки сред наркозависимите. Така се предотвратява разпространението на хепатит и ХИВ, които се предават по кръвен път. В България има подобна инициатива, финансирана от Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария, но скоро програмата на фонда за страната ни приключва. Фондация "Инициатива за здраве", която от 2000 г. насам се занимава точно с това в общности с висок брой наркозависими, казват, че прекратяването на програмата ще повлияе и на малкото усилия, които в момента се полагат у нас за помощ на наркоманите, ако държавата не се активизира.
 
Обаче всяко предложение за въвеждане на модерни практики се парира от институциите, с обяснението, че България е подписала конвенцията на ООН от 1961 г. и следва стриктно написаното там, разказват представителите на фондацията. Проучване за 2014 г. на Центърът за оценка на въздействието на законодателството, направено по поръчка на "Инициатива за здраве", потвърждава, че политиката на България към наркотиците е не само консервативна, но и неефективна.
 
Данните показват, че публичните ресурси, които са делегирани и разходвани за подкрепа, превенция и контрол на общественото здраве, са около 66 хиляди през 2014 г. За сравнение - изразходваните средства за отбрана и сигурност по Консолидираната фискална програма в България за действия за борбата с наркотиците са над 3 милиона лева. Акцентът на финансиране е върху репресивните органи, а не в посока превенция или лечение на населението. От фондацията тълкуват, че пари се дават основно за преследването и задържането на дребни дилъри, но не и за съществените здравни и обществени проблеми, които следват от зависимостта.
 
Друго доказателство, посочено в доклада, е, че за "реализация на политики в борбата с последствията от употреба на наркотици" се предвиждат около 3.5 млн. лв. годишно, но от тях се усвояват само около 600 хил. лв., или около 17%. По тази причина за лечение в метадонови програми се чака с години, разказват от организацията. Едва 15% или около 2000 души от общо между 20 и 30 хиляди наркозависими в България получават достъп до финансираното от държавата лечение с метадон. При по-добро управление и синхронизация на институциите броят на хората, които се възползват от него, може да се удвои, констатира докладът.
 
За момента няма признаци България да върви към по-модерни и работещи политики за справяне с проблема с наркотиците. През януари Министерският съвет внесе законопроект за промени в закона за наркотичните вещества, който вече мина и първо четене в комисията по здравеопазване. Той предлага някои административни облекчения и легализиране на производството на индустриален коноп, но според някои от депутатите по време на дебатите и според неправителствени организации, цитирани от "Капитал", приемането му всъщност ще ограничи използването на канабиса за медицински цели. Това е в разрез дори с остарялата конвенцията за наркотичните вещества на ООН, където се дава възможност на държавите да разрешават всяка от контролираните субстанции за медицински цели.