За първи път от зададеното начало на войната срещу наркотиците, САЩ изглежда имат готовност да „позволят“ на други държави да разхлабят техните подходи спрямо забранените вещества.

В свое изявление на 9 октомври, 2014 г. помощник-държавния секретар по въпросите с наркотиците и правоприлагането - Бил Браунфийлд, призна, че конвенциите на ООН за контрол на веществата, основоположниците на международните закони на забрана на веществата, трябва да се преосмислят и да се позволи по-голяма гъвкавост в политиката. „Първата от тези конвенции е била изготвена, и е влязла в сила, през 1961 г.“,казва той. „Нещата са се променили от 1961 г.

Браунфийлд уточни, че договорите трябва да „толерират различните национални политики, както и да приемат факта, че някои страни ще имат много по-строги подходи в сравнение с други.“

Браунфийлд прекарва много време в задълбочени дискусии на тема  легализация на канабиса в Колорадо, щата Вашингтон и Уругвай. „Как бих могъл,“ казва той, „представител на правителството на Съединените американски щати, да бъда нетолерантен към едно правителство, което позволява експериментиране с легализацията на канабис, ако два от 50-те щата, които представлявам, са избрали този подход?“

Изявлението идва в момент когато САЩ и други страни извършват приготовления за следващото Общо събрание на Специалната сесия относно политиката спрямо наркотиците 2016.

Експертите смятат, че това ще бъде събитието, което ще положи основите за реформи в наркополитиката на международно ниво и отдавна виждат заложения потенциал в него като следващата голяма възможност да се промени тълкуването на досегашните международни споразумения. Една от основните промени, която се очаква да настъпи след Сесията, е промяна в подхода на третирането на проблема с наркотиците от контекста на правоприлагането в контекста на общественото здраве, което на практика означава декриминализиране на потреблението.

Бъдещето на борбата срещу наркотиците, според Браунсфийлд, се основава върху концентрирането на ресурсите в борбата с организираната престъпност и трафика, за сметка на отделния потребител, срещу който е насочен работещия модел към момента.

Доколко войната срещу наркотиците е обвързана с международни договори?

Ако законодателите решиха утре да спрат войната срещу наркотиците, най-голямата им пречка ще се окажат международните споразумения, които налагат ограничения и разпоредби за някои от веществата.

Трите основни споразумения:

Единната конвенция по упойващите вещества от 1961 г.,

Конвенцията за психотропните вещества от 1971 г.;

Конвенцията на ООН за борба срещу незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества от 1988 г.

В комбинация, договорите изискват участниците да ограничат и дори да криминализират притежанието, употребата, търговията и разпространението на наркотици извън медицински и научни цели, както и да работят заедно, за да спрат международния им трафик.

Съществуват множество разногласия сред експертите, правоприлагащите органи, както и реформаторите около строгостта на договорите. Няколко секции на конвенциите позволяват на държавите известна доза гъвкавост, така че да не нарушават собствените си конституции.

Мнозина твърдят, че всяка стъпка към легализация на употребата, притежанието и продажбите е в нарушение на гореспоменатите международни договори. По силата на този аргумент, Колорадо, Вашингтон и Уругвай са технически в нарушение на тези договори, защото те легализираха канабиса и за лична (немедицинска) употреба.

Други казват, че страните имат много гъвкавост поради конституционните изключения, предвидени в конвенциите. Те могат да претендират, че легализирането на някои вещества е част от правото на личен живот и здраве, и въпреки конвенциите да легализират субстанциите.

Очевидно е, че войната срещу наркотиците се водеше досега по политически причини, а някои страни използваха силата на договорите като извинение, за да преследват драконовски политики“, казва Кася Малиновска-Семпруч, директор на Open Society Global Drug Policy Program. „Независимо от това, сме виждали и редица случаи на намаляване на наказателните санкции за притежание на малки количества. Видяхме други страни да вписват наркотиците във фармацевтичен модел, включително предписването на хероин за хора със сериозни зависимости. Това изглежда напълно възможно в рамките на съществуващите договори.“

Дори и ако една страна реши да премахне забраната и наруши споразуменията, не е ясно как международната общност ще реагира. Ако например САЩ премахнат съществуващите забрани, други държави не биха могли да сторят нещо, за да попречат. Не съществува международен орган, който да наложи санкции, нито пък ще бъде възможно за една страна да наложи такива спрямо мощна държава като Америка.

И все пак, Мартин Йелсма, експерт в международната политика спрямо наркотиците в Транснационалния институт, твърди, че игнорирането или неспазването на международните конвенции от страна на САЩ може сериозно да навреди на репутацията им на международната сцена. „Pacta Sunt servanda (споразуменията трябва да се спазват) е най-основният принцип на международното право и ще бъде подкопаващо ако страните наложат подход тип „а-ла-карт“ за договори, които са подписали; те не могат просто да се съобразят с някои разпоредби и да игнорират други без да загубят морален авторитет и да изискват от други страни да се задължават със спазването на други споразумения,“ Йелзма пише в имейл. „Така че нашето предпочитание е да се признаят юридическите напрежения спрямо договорите и да се опитаме да ги разрешим.“

Световната здравна организация призовава за декриминализация на употребата на наркотици.

За да разрешат тези проблеми, много от критиците на войната срещу наркотиците се надяват на реформа в международните закони през 2016 г. по време на следващото Общо събрание на Специалната сесия за наркотиците на ООН.

Съществува напрежение относно подхода на „облагане с данъци и регулация“ на канабиса в някои юрисдикции“, казва Малиновска-Семпруч. „Но, всичко това е част от процес, и ето защо ние се надяваме дебатът на ООН през 2016 г. да бъде отворен, доколкото е възможно, така че да можем да уредим някои от тези въпроси и, ако е необходимо, да се модернизира системата.“