(CNN) - В началото на 1960-те години, млад студент и доктор на науките се натъква на нещо, което го озадачава. След четене на литература за конопа, той е бил изненадан да открие, че докато активната съставка в морфина е била изолирана от опиев мак преди 100 години, а кокаина е изолиран от листата на коката по същото време, активната съставка на канабиса все още е била неизвестна. Това просто наблюдение стартира работата на живота му.

Този млад израелски изследовател, Рафаел Мешулам, сега е световно признат учен, наскоро номиниран за престижната награда Rothschild. Преди повече от 50 години обаче той се натъква на редица трудности докато започне научния си труд.

Като за начало, той се нуждае от канабис, който да изследва, а не е знаел откъде да се сдобие с него. В крайна сметка, той получава растителна маса за изследванията си доставена от негови приятели в полицейското управление. Младият учен е нетърпелив и не му се чака да премине през бюрокрацията, която се изисква от Министерството на здравеопазването на Израел.

„Да, аз наруших закона“, той ми каза, когато се запознах с него в Тел Авив миналата година“, но аз се извиних и обясних какво се опитваме да направим.“

Хубаво е че, израелското правителство не са забавили неговия прогрес, защото Мешулам се движи с главоломна скорост. През 1963 г., той определя структурата на канабидиол (КБД), който е важен компонент на канабиса. Една година по-късно, той става първият човек, който изолира делта-9 тетрахидроканабинол (ТХК), психоактивното вещество в канабиса. През следващите десетилетия, Мешулам и неговият екип продължават да изолират многобройните съединения на конопеното растение.

Тяхната работа разкрива как действа растението върху мозъка. Когато екипът на Мешулам идентифицира първия известен ендогенен канабиноид – химикал, който в действителност се произвежда и от човешкия мозък, той го нарича „анандамид.“ В санскрит Ананда означава „върховно блаженство“, а това ни дава някаква представа какво Мешулам мисли за канабиноидите като цяло.

Беше по средата на нашата дълга следобедна дискусия, когато Мешулам, сега на 83 години, извади една книга, която той е написал през 1999 г., описваща нещо, известно като „ефектът на антуража.“

Приемете го така: Съществуват повече от 480 природни компонента открити в растението канабис, от които 66 са класифицирани като „канабиноиди.“ Тези химикали са уникални за растението, включително делта-9-тетрахидроканабинол и канабидиол. В действителност те са много повече, включително:

- Канабигерол (КБГ);

- Канабихромин (КБХ);

- Други канабидиоли (КБД);

- Други тетрахидроканабиноли (ТХК);

- Канабинол (КБН) и канабинодиол (КБДЛ);

- Други канабиноиди (като канабициклол (КБЛ), канабиелсоин (КБЕ), канабитриол (КБТ) и различни други).

Други съставни части на растението канабис са: азотни съединения (27 известни), аминокиселини (18), протеини (3), гликопротеини (6), ензими (2), захари и сродни съединения (34), въглеводороди (50), прости алкохоли (7), алдехиди (13), кетони (13), прости киселини (21), мастни киселини (22), прости естери (12), лактони (1), стероиди (11), терпени (120), неканабиноидни феноли (25), флавоноиди (21), витамини (1), пигменти (2), и други елементи (9).

Тук идва най-важното. Мешулам, заедно с много други учени, казва, че той вярва как всички тези компоненти на растението канабис вероятно оказват някакъв терапевтичен ефект, повече отколкото всеки един от тях сам по себе си. Въпреки че науката все още не е показала точната роля или механизма, който следват всички тези различни съединения, доказателствата се трупат и доказват, че тези съединения работят по-добре заедно, отколкото в изолация: Това е „ефектът на антуража.“

Да вземем случая с Маринол, който представлява чист, синтетичен ТХК. Когато лекарството става достъпно в средата на 1980-те, учените си мислят, че ще има същия ефект като цялото растение канабис. Но, скоро става ясно, че повечето пациенти предпочитат използването на цялото растение пред това да приемат Маринол.

Учените започват да осъзнават, че и другите компоненти, като например канабидиол, могат да играят по-голяма роля, отколкото преди се е предполагало.

За да разбера по-добре концепцията за ефекта на антуража, пътувах до тайните лаборатории на GW Pharmaceuticals, извън Лондон. При разработването на Sativex, лекарство базирано на канабис за лечение на множествена склероза, председателят на компанията, д-р Джефри Гай, ми каза, че компанията се сблъсква с някои от същите пречки, с които се сблъскват и Маринол.

Повече от десетилетие от експерименти показват, че пълният растителен екстракт, отгледан да съдържа приблизително същите количества ТХК и КБД в допълнение към другите компоненти на растението, е по-ефективен в намаляване на болката и спазмите на МС отколкото лекарство, изработено от едно от тези съединение.

Това може да се дължи на това, че няколко отделни съединения играят ключова роля или може да се дължи на тяхното взаимодействие в тялото; а може също да бъде комбинация и от двете.

Сега, всичко това може би звучи очевидно. В края на краищата, яденето на реални плодове, зеленчуци и други растения, осигурява по-добро хранене отколкото приемането на хапчета витамини. Науката ни показва, че вероятно можем да кажем същото и за канабиса.

Докато се движим напред със създаването на лекарства, като „Мрежата на Шарлот“ (екстракт от цялото растение канабис приложено в педиатрията на САЩ за деца страдащи от епилепсия) за пациентите, които могат да се възползват от канабиса - това е важен момент, който трябва да се има предвид.

За разлика от други лекарства, които могат да работят добре като отделни съединения, синтезирани в лаборатория, канабисът може да предложи  своята най-голяма полза като цяло растение, ако оставим ефекта на антуража да процъфти, така като Мешулам предлага преди повече от десетилетие.

(CNNД-р Санджей Гупта)
Практикуващ неврохирург и главен медицински кореспондент на CNN.