В изготвен доклад, упълномощен от правителството на Бермуда, се препоръчва островната държава да „декриминализира личното притежание и култивацията на канабис незабавно“, като „се разработи поетапен подход за реформа и промяна на водената политика.

Независимото бермудско сътрудничество, наречено Cannabis Reform Collaborative (CRC), на 9 май, 2014 г. издава „Анализ за реформа на политиката спрямо канабиса в Бермуда“, който се смята за първия в света правителствено възложен, независимо оценен, специфичен препоръчителен механизъм за отстраняване на наказателните санкции за производството и разпространението на канабис, както и разбира се притежанието и употребата, казва политика-историк и бермудски активист Алън Гордън.

Гордън, който е бил преди това на поста изпълнителен директор на американския исторически институт на борбата с наркотиците (1996-1998) казва, че докато предишни национално възложени независими панели са препоръчвали легализацията на канабис, (CRC) изглежда са първите, които предлагат специален механизъм - в този случай разрешение за отглеждане на до 8 зрели растения канабис без търговска цел, с ограничени лицензи за канабис клубове и други лицензирани търговци на дребно.

„Съществуват сериозни доказателства, и все по-голямо убеждение в световен мащаб, че международната „война срещу наркотиците“ е пред епичен провал по отношение на заявените цели за ликвидиране на употребата и предлагането на наркотици: откакто на войната срещу наркотиците бе даден начален ход употребата/търсенето и предлагането са се увеличили драстично,“ съобщават от Bernews.

Що се отнася до медицинския канабис, CRC препоръчват „незабавни действия, за да се осигури достъп до лекарството с рецепта на физически лица под формата на регламент в рамките на съществуващото законодателство до момента, в който не се разработи съставянето на нови законодателни актове.“

Гордън, който остро е критикувал становищата на други от членовете на CRC през месеците на изготвяне на доклада, казва, че е „изненадан и хванат неподготвен“ от това колко прогресивен се е оказал окончателния

реклама
доклад, по-специално що се отнася до обяснението в доклада за необходимостта от незабавен медицински достъп на канабис.

Гордън казва, че спорът „декриминализация срещу легализация“ е бил умело разрешен чрез съветването за „декриминализация“ на домашното отглеждане - метод допреди отнасящ се по-скоро до термина „легализация“ - вероятно с цел да се избегне конфронтация с малкото останали членове на обществото, които все още се противопоставят на реформата.

Похвален е и премиерът на островната държава Крег Канониер, който бе цитиран от ежедневника The Royal Gazzete да казва: „Аз съм особено заинтригуван да чуя мнението на народните представители относно медицинската употреба на канабис, а също и по въпроса за декриминализацията - един труден въпрос, защото ние трябва ясно да разграничим отговорното поведение и отрицателното въздействие на съществуващия режим и какво влияние оказва върху живота на толкова много бермудци.“

Докладът е упълномощен от Майкъл Дънкли - министър на обществената безопасност с цел да се направи преглед на всички аспекти на политиката спрямо канабиса и да се направи консултантски доклад до парламента след като местните доброволци Стратън Хатфийлд и Хомейни Талиб-Дин са се обърнали към министъра с предложение да се разгледат различните подходи към темата.

Останалите участвали в изготвянето на доклада на CRC включват:
• Ламар Кейнс - финансов анализатор;
• Джулия Ван Белен - архитект/дизайнер;
• Кордел Райли - статистик и учен;
• Д-р Ърнест Пийтс – съветник по злоупотребата с наркотични вещества;
• Робин Суан - длъжностно лице;
• Кайл Бриджуотър – търговец на здравословни храни;
• Алекс Джоунс - консултант и екстремен сърфист;
• Хари Мастърс и Джолиса Симънс -  политически анализатори.

Министър Дънкли казва, че „Екипът на Министерството на националната сигурност в момента преразглежда съдържанието на доклада и препоръките, произтичащи от тях,“ добавяйки: „Трябва да се отбележи обаче, че политиката спрямо канабиса в Бермуда е широкообхватна, засягаща нашия социален, здравен и икономически климат и следователно изисква цялостен подход към реформата. Там, където се установи, че реформата в действителност е оправдана, промените ще бъдат направени внимателно и изцяло в Бермудски контекст.“