Д-р Санджай Гупта: 
неврохирург и главен медицински кореспондент на CNN

(CNN) - През последната година, аз работя върху нов документален филм, наречен "Weed" (Трева). Заглавието "трева" може да звучи надменно, но съдържанието не е такова.

Пътувах по целият свят, за да интервюирам медицински ръководители, експерти, производители и пациенти. Говорих откровено с тях и им задавах трудни въпроси. Това, което открих беше зашеметяващо.

Дълго преди да започна този проект, аз непрекъснато се ровех из научната литература на темата за медицинска марихуана в Съединените щати, и я смятах за доста незабележителна. Четенето на тези документи преди пет години, правеше да изглежда трудна защитата на медицинската марихуана. Аз дори писах за това в своя статия в списание TIME, през 2009 г., озаглавена "Защо бих гласувал срещу тревата."

Е, тук съм, за да се извиня.

Извинявам се, защото не търсех информацията достатъчно задълбочено както правя сега. Аз не гледах достатъчно далеч. Не обърнах достатъчно внимание на по-малките лаборатории в други страни, които правят забележителни научни изследвания и гледах твърде пренебрежително на силния глас идващ от гърлата на пациентите, чиито симптоми се подобряваха следствие на употребата им на растението.

Вместо това, аз ги смятах са същински симуланти, които просто им се искаше да се „напушат“. Аз погрешно считах, че Агенцията за борба с наркотиците (DEA) изброява марихуаната като опасна субстанция заради солидни научни доказателства. Разбира се, те трябва да имат качествена обосновка за това защо марихуаната е в категорията на най-опасните наркотици (Schedule 1), които от своя страна "нямат никакво медицинско приложение и са с висок потенциал за злоупотреба."

Те не са имали науката в подкрепа на това твърдение, и сега знам, че когато става въпрос за марихуана нито едно от тези твърдения не са верни. Тя не разполага с висок потенциал за злоупотреба, и притежава множество съвсем реални медицински приложения. В действителност, понякога марихуаната е единственото нещо, което работи. Да вземем случая на Шарлот Фиги, която срещнах в Колорадо. Тя започва да получава пристъпи скоро след раждането си. На 3-годишна възраст, тя вече има по 300 на седмица, въпреки че приема седем различни медикамента. Медицинската марихуана успокои мозъка ѝ и ограничи нейните пристъпи до 2 или 3 на месец.

Виждал съм други пациенти като Шарлот от първо лице, прекарал съм  известно време с тях, за да достигна до разбирането, че е безотговорно да не се предоставят най-добрите грижи, които ние като медицинска общност можем да дадем.

Ние сме ужасно и систематично подвеждани вече близо 70 години в Съединените щати, и се извинявам за моята собствена роля в това.

На 14 август 1970 г., помощник-секретарят на здравеопазването, д-р Роджър О. Егберг е написал писмо препоръчващо растението канабис, да се класифицира като опасно вещество, и то на практика остава по този начин в продължение на близо 45 години. Моите изследвания започнаха с внимателен прочит на това старо писмо, а това, което открих бе обезпокояващо. Д-р Егберг внимателно е подбирал думите си:

"Тъй като все още има значителна неяснота относно знанията ни за растението и ефекта на активното наркотично вещество, съдържащо се в него, нашата препоръка е, марихуаната да се зачита като най-опасно вещество в рамките на закона поне до приключването на определени изследвания, които вече са в ход, за изясняването на проблема.“

Не поради сериозни научни изследвания, а поради липсата от тях, марихуаната е била класифицирана като опасно вещество. Отново, годината е 1970 г. Егберг споменава проучвания, които са в ход, но много, от които никога не са били завършени. Както разследването ми продължи обаче, разбрах, че Егберг в действителност е имал налице важни научни изследвания вече достъпни за него, някои от които са били факт повече от 25 години по-рано.

Висок риск от злоупотреба

През 1944 г., кметът на Ню Йорк Фиорело Ла Гуардия поръчва изследване, което да бъде извършено от Нюйоркската академия на науките. Сред техните заключения: те откриват, че марихуаната не води до значителна зависимост в медицинския смисъл на думата. Те също така не откриват никакви доказателства, че марихуаната води до морфинова, хероинова или към кокаинова зависимост.

Ние вече знаем, че дори когато оценките варират, марихуаната води до зависимост при около 9 до 10 % от своите възрастни потребители. За сравнение, кокаинът, който дори не е считан за опасен колкото марихуаната пристрастява 20 % от тези, които го използват. При употребяващите хероин се пристрастяват около 25 % от хората. (Реално тази цифра е много по-висока когато приемането е систематично.)

Най-лошите показатели се отнасят към тютюна, където броят е по-близо до 30 % от пушачите, много от които умират, следствие на тяхното пристрастяване.

Явни доказателства съществуват, че при някои хора, марихуаната може да доведе до симптоми на абстиненция, също така безсъние, тревожност и гадене. Дори като се има предвид това, е трудно да се направи заключението, че растението има висок потенциал за злоупотреба. Физическите симптоми на пристрастеност от марихуана са нищо подобно в сравнение с тези на другите лекарства, които споменах. Аз съм ставал свидетел на симптоми на абстиненция от употреба на алкохол, при това с опасност за живота.

Бих искал да спомена една загриженост, за която мисля като баща. Младите, развиващи се мозъци са вероятно по-податливи към вредата от марихуаната, отколкото възрастните мозъци. Някои скорошни проучвания посочват, че редовната употреба в тийнейджърските години води до трайно намаляване на IQ. Друго изследване загатва за възможно повишен риск от развиване на психоза (друго изследване в Харвард обаче, наскоро на практика опроверга подобна теза). Както не бих желал моите собствени деца да пият алкохол, аз не бих им позволил да пушат и марихуана, поне докато не станат възрастни. Ако те са категорични в желанието си да опитат обаче, аз ще ги призова да изчакат, поне докато  достигнат възраст на около 25 години, когато мозъците им ще са напълно развити.

Медицинска полза

В моите разследвания, аз осъзнах друго нещо много важно. Медицинската марихуана не е нещо ново, а медицинската общност пише по темата от доста дълго време. Има всъщност стотици статии в списания, най-вече документиращи ползите от билката. Повечето от тези доклади са написани в периода между 1840 г. и 1930 г. В докладите се описва използването на медицинска марихуана при лечение на "невралгия, конвулсивни разстройства, измършавяване", наред с други болести.

В търсене чрез Националната библиотека по медицина на САЩ миналата година се натъкнах на близо 20 000 сравнително нови доклада. По-голямата част, от които бяха изследвания в областта на вредата от марихуаната, като "Лошо преживяване поради антихолинергичният ефект от канабиса", или "Канабисът предизвиква панкреатит" и "Употребата на марихуана и риска от рак на белите дробове."

По мое изчисление, около 6 % от текущите проучвания на марихуана в САЩ разследват ползите от медицинско приложение. Останалите са предназначени да разследват вредата. Това неравновесие изрисува силно изкривена картина, свързана с представата за растението.

Предизвикателствата на изследванията върху марихуана
    
За да се проведат изследвания свързани с марихуана, в Съединените щати днес, са нужни две основни неща.

На първо място, трябва марихуана, а марихуаната е незаконна. Виждате ли проблема? Учените могат да получат проби от растението от специална ферма в Мисисипи, която удивително се намира в близост до сградата на местния Университет, и това е предизвикателство. Когато лично посетих фермата тази година, не видях да се отглежда марихуана там.

Второто нещо, което ви е нужно е разрешение, а учените, които интервюирах, не спираха да ми напомнят колко досадно би могло да бъде получаването на подобно разрешително. Докато проучване за рака може първо да бъде одобрено от Националния институт за рака, или проучване за болкоуспокояващи може да мине през Националния институт за неврологични заболявания, има още едно одобрение, изисквано за марихуана: от Националния институт за злоупотреба с наркотици (NIDA). Това е организация, която има основна мисия да изследва злоупотребата с веществата, но не и да проучва ползата от тях.

А в средата на всичко това са пациентите, които зависят от марихуаната като лекарство, в  много случаи като тяхна единствена опция!

Имайте предвид, че до 1943 г., марихуаната е била част от фармакопеята на САЩ. Едно от условията, за които е била предписвана е невропатична болка. Това е ужасна болка, която е трудно да се излекува. Моите пациенти са го описвали като "прищракваща, пареща и с порой от иглички по цялото тяло." Докато марихуаната отдавна е документирано, че е ефективна при намаляването на тази ужасна болка, най-често предписваните медикаменти днес идват от растението мак, включително морфин, оксикодон и дилаудид.

Тук възниква проблемът. Повечето от тези лекарства не работят много добре за този вид болка, а толерантността е реален проблем.

Най-страшното за мен е, че някой умира в САЩ на всеки 19 минути от свръхдоза наркотик, който може да се закупи с рецепта, а най-често това става случайно! На всеки 19 минути! Това е ужасяваща статистика. Колкото и да търсих, аз не можах да намеря документиран случай на смърт от свръхдоза марихуана.

Това може би не е изненадващо, но 76 % от наскоро анкетирани лекари заявяват, че ще одобрят използването на марихуана, при облекчаване на жените при болка от рак на гърдата.

Когато марихуаната се прие за най-опасно вещество от законодателството, се появи изискването да се запълни една "празнота в знанието, което имаме по темата." В Съединените щати, където е било предизвикателство, заради инфраструктурата заобикалящата изучаването на незаконно вещество, и с организация, свързана със злоупотребата с наркотици в центъра на процеса на разрешение за евентуални изследвания, все пак, въпреки препятствията, ние сме постигнали значителен напредък, който продължава и днес.

Гледайки напред, аз съм особено заинтригуван от проучвания, като тези в Испания и Израел, които гледат на противораковите ефекти на марихуаната и нейните компоненти. Заинтригуван съм от проучването на Лев Мешулам в Израел, и научните изследвания в Израел и Съединените щати относно това дали лекарството може да помогне за облекчаване на симптомите на посттравматично стресово разстройство. Аз обещавам да направя от моя страна всичко възможно да помогна, искрено и честно в запълването на останалата празнината в познанията ни.

Граждани в 20 щата и окръг Колумбия вече гласуваха да одобрят марихуаната за медицински цели, както и повече щати ще сторят скоро същото. Що се отнася до д-р Роджър Егберг, който е написал това писмо през 1970 г., той е починал преди 16 години.

Чудя се, какво ли би си помислил, ако беше жив днес.

    •    Д-р Санджай Гупта - главен медицински кореспондент на CNN