Признавам, че все не намирам възможност да прочета повече за новия Наказателен кодекс, но дори в редките случаи, в които научавам по нещо за него, единствената дума, която ми хрумва, е „безумен“. Така стана и вчера, когато попаднах на статията във вестник „Сега“, информираща ни, че във време, в което отношението към марихуаната рязко се преосмисля в развития свят, нашата власт смята да наказва употребяващите я с от една до шест години затвор (срок, изненадващо съответстващ на този, който масово получават например изнасилвачите).

Не искам да правя никакви внушения, но не мога да имам положително мнение за общност и нейната политическа класа, които приравняват пушенето на трева с изнасилването.

Освен това няма да използвам този материал, за да ти посочвам моралните и практически причини, поради които всяка забрана на личния ти избор с какво да храниш или тровиш тялото си е не само грубо нарушение на свободата и достойнството на личността (и е видимо, че привържениците на забранителния подход не са убедени в правотата на каузата си и затова опитват да я наложат по втория начин, а не по пътя на убеждаването), но и подпомага организираната престъпност (затваряйки определени дейности за всички, освен за престъпниците, и превръщайки съвсем нормални хора в криминално проявени типове) – за това ще пиша по-подробно в друга статия скоро.

Обаче не мога да не ти обърна внимание на лицемерието на властта, която с едната ръка присъжда нелеки присъди за употребата на един лек наркотик, докато с другата подпомага производството и продажбата на наркотик, който доказано е по-опасен и към който се пристрастяваш значително по-лесно – никотина. Така, докато за министъра на правосъдието Зинаида Златанова от една до шест години затвор за пушенето на трева е „правилна“ мярка, а в същото време субсидиите за производителите на тютюн през тази година са 100 милиона лева, е повече от очевидно, че претенцията на управлението ни, че се грижи за здравето на хората, едновременно с това борейки се срещу наркоразпространението, е лъжа, в която и самото то не вярва.

В действителност, прилагайки двоен стандарт при определяне на това кое опасно психотропно вещество е наркотик и кое не (на базата най-вече на това чие лоби е по-силно), държавата не просто не спомага за здравето, спокойствието и сигурността ни, а прави живота ни по-несигурен. И ако утре съдът започне да превръща нормални хора като теб и мен в престъпници, вкарвайки ги зад решетките в компанията на изнасилвачи, убийци и крадци, само защото са направили грешката да си запалят от неодобрения от властта тип цигари, не наркомафията ще пострада, а животите на онези, имали нещастието да живеят там, където управляващите освен с престъпно мислене са и идиоти.

Автор: Юри Иванов