PROF. RAPHAEL MECHOULAM Photo: JUDY SIEGEL-ITZKOVICH

 

Преди половин век, институтът Вайцман в Реховот, Израел и Националния институт по здравеопазването (НИЗ) в САЩ заявяват, че те „не се интересуват“ от научните изследвания на проф. Рафаел Мешулам върху активните съставки на растението канабис. Доста недалновидно от тяхна страна.

„По онова време нямаше нито една лаборатория в САЩ, която да работи с канабис. Когато попитах НИЗ за безвъзмездна помощ, те отсякоха: „Съжаляваме, не можем да ти я дадем. Това не е проблем на САЩ“, спомня си той. По-късно, от НИЗ преосмислят нещата и го подкрепят финансово в продължение на 45 години. В момента има огромен натиск навсякъде в САЩ да бъде предоставен медицински канабис за съответните пациенти. Дори и развлекателна употреба на канабиса е вече одобрена в щатите Колорадо и Вашингтон, а кампании за легализиране на конопа за немедицинска употреба се срещат и в останалите щати.

Днес, медицинския канабис – за пушене, ядене или под формата на различни екстракти се търси навсякъде по света, за да облекчи страданията на пациенти с рак, СПИН, множествена склероза, болест на Паркинсон, синдром на Турет, болест на Крон и редица други. В Израел упълномощените потребители са над 14 000, а след четири години, цифрата се очаква да се утрои. Но, едва сега клиничните изпитвания на положителните и отрицателните ефекти на канабиса и съставните им части и производни от тях са в процес на стартиране.

83-годишният Рафаек Мешулам отдавна е преминал възрастта за пенсиониране, но все още е добре дошъл да провежда изследванията си на територията на Университета в Йерусалим, финансирани с безвъзмездни средства от Израел и чужбина.

В интервю за Jerusalem Post, в неговия офис и лаборатория, Мешулам припомня, че баща му (д-р Морено Мешулам) е педиатър, директор на еврейската болница в София, България, където Рафаел е роден през 1930 г.,  и президент на местната ционистка организация - Макаби. Майка му е домакиня, разполагаща със собственото си свободно време.

Идилията им приключва, когато анти-семитските закони са наложени от нацистите, а баща му е изпратен в лагер, от който оцелява. След комунистическия преврат на прогерманска България през 1944 г., Мешулам учи инженерна химия, която той не харесва. В случай, че семейството му поиска да напусне страната, той не е бил сигурен, че като студент по медицина ще получи разрешение да напусне, така че се записва да учи химия по тази причина. Семейството му емигрира в Израел година след създаването на независимата еврейска държава.

Мешулам влиза в учебната програма на израелските отбранителни сили и прави изследвания върху инсектициди. Той завършва докторската си степен по химия през 1950 г. и заминава за Ню Йорк, където да продължи обучението си в института Рокфелер. Завръщайки се в Израел, той живее в Тел Авив със съпругата си Далия - учителка, и пътува до Реховот всеки ден. Рафаел и Далия, за която той е женен от 55 години, имат три деца - син Рой, професор по математика; дъщеря Хадас - педиатър офталмолог; и дъщеря Дафна - детски невролог. Имат и седем внуци.

„Морфинът вече беше изолиран от опиума, кокаинът от листата на кока през 19 век също, но активната съставка на канабиса не беше известна, докато ние не се захванахме с тогавашната ни работа, до онзи момент не беше известно как действа растението канабис,“ споделя Мешулам. Една година след като той среща поредното препятствие около изследванията си върху конопа, както в Израел, така и в САЩ, „главният фармаколог на Националния институт за психично здраве на САЩ дойде да ме види. Той каза, че един американски сенатор искал да знае как канабиса се отразява на мозъка, тъй като синът му го е използвал.“

Сред важните си международни контакти е д-р Нора Волкоу - еврейски изследовател в областта на зависимостите и родена в Мексико, също така се пада и внучка на Лев Троцки, руски революционер марксист, съветски политик и основател на Червената армия. Тя сега е директор в Националния институт за злоупотребата с наркотиците в САЩ.

Глобалните фармацевтични фирми не са били ентусиазирани относно финансирането за фундаментални и приложни изследвания свързани с медицинския канабис, тъй като билката съществува в продължение на хилядолетия, и по този начин не може да бъде патентована, обяснява още той, като добавя, че все пак потенциалните медицински ползи са значителни - но трябва да бъде доказани с клинични изпитвания.

„Търсех задълбочено по темата в Института Вайцман. Бях изненадан, че толкова малко е известно в моята област“, казва той.

Така невинно, без да знае, че би могъл, чрез запитване от Министерството на здравеопазването, да получи мостри от канабис за научни изследвания, Мешулам се свързва с директора на разследващ клон в израелската полиция, който е бил приятел на негов колега от Вайцман и сам не е знаел за бюрократичните ограничения около билката. Полицаят му дава пет килограма хашиш, които са били контрабандна от Ливан.

„Спомням си, че носих хашиша със себе си в автобус до вкъщи. Имаше много силен аромат, а пътниците до мен се чудеха какво е това, което толкова силно ухае.“

В продължение на десетилетия клинична работа с растението, Мешулам твърди, че за разлика от някои американски президенти - той никога не го е пушил или по някакъв начин използвал.

„Но, нашият отбор експериментира с него, след като изолирахме ТХК- тетрахидроканабинол, основният психоактивен компонент на канабиса. Петима души, включително и жена ми, имахме 10 милиграма ТХК под формата на масло капнато върху торта, а петима други получиха плацебо. Всички бяха засегнати в различна степен. Тя се размечта за малко, но след този случай не е докосвала канабис. Друг пък не почувства въздействие, но не можа да спре да говори, трети пък се разтревожи.“

Отличните му отношения с правоприлагащите органи продължават, и Мешулам получава хашиш - който също идва от канабис, но се обработва по различен начин, в продължение на десетилетия.

Той въвежда нов термин, „канабиноиди“ (отнасящи се за активните съставки на канабиса) - което се превръща в цяло ново поле на научни изследвания с приложения не само в лечението на болка, липса на апетит и гадене, но в почти всяка друга област на медицината.

През 1963 г. докато работи с д-р Йехиел Гаони и д-р Хабиб Едери, Мешулам е първият, който изолира ТХК като най-важната активна съставка в хашиша.

„Ние тествахме съединението върху резуз маймуни, а това ги накара всички от тях да заспят; нищо друго не им се отразяваше по този начин. Екипът също така изясни структурата на ТХК и го синтезира. Откритията си издадохме в списанието на Американското химично общество на следващата година.“

Когато почувствал, че не стига до никъде във Вайцман, отказва няколко оферти, включително и от друг институт по технологии в Хайфа, Израел и се премества в Техникума по фармация в Йерусалим.

Там, екипът му открива през 1990 г. Ендоканабиноидите анандамид, произведени от мозъка, и 2-арахидоноилглицерол (2-AG), произведени от периферните органи.

Ендоканабиноидите са група на невромодулаторни липиди (мазнини) и техните рецептори в мозъка са включени в различни физиологични процеси, включително болка, усещане, апетит, настроение и памет; те посредничат психоактивните ефекти на канабиса.

Регулирането на ендоканабиноидите може да има терапевтичен потенциал в почти всички човешки заболявания, включително сърдечно съдови, метаболитни, възпалителни, чернодробни, кожни заболявания, стомашно-чревния тракт, психиатрични, онкологични, свързани с болка и невродегенеративни заболявания.

Той също така е идентифицирал канабидиола (КБД), един от около 60-те активни канабиноиди открити досега в канабиса. Този естествен химикал, който често представлява около две пети от екстракта на растението, не предизвиква психоактивен ефект, но е полезен в маслена форма за лечение на множество заболявания, особено тези, свързани с възпаленията. КБД също така намалява нивото на кръвната захар при диабета и намалява ефектите на сърдечната исхемия (недостатъчното кръвоснабдяване на сърцето).

„Преди няколко години направихме клинични проучвания. Така, заедно с детския онколог д-р Ая Абрамов от Медицински Център „Шааре Зедек“, дадохме ТХК под езика на деца, подложени на много трудно лечение, от което им се гади и предизвиква повръщане. При всяко едно от децата имаше положителни резултати. В общо 450-те процедури, нямаше нито един случай на гадене и повръщане. Но, никой не последва това откритие.“

Днес има синтетични наркотици за това, казва бившият университетски ректор Мешулам, който е получил за работата си множество престижни награди, включително наградата на Израел в точните науки (2000), Ротшилд наградата за химически и физическите науки (2012), EMET награда по химия (2012), Медицинската награда на факултета, на който е ректор за високи постижения в научните изследвания (2010) и много чуждестранни награди, а през 1994 г. е избран за член на Академията на Израел на хуманитарните науки.

„Преди тридесет и пет години, ние направихме едно клинично проучване свързано с епилепсията и канабидиола в Бразилия. Резултатите и там бяха отлични, нямаше никакви странични ефекти, но не се намериха други изследователи, които да продължат с проучванията. Изследванията на нашите и други групи, показаха, че КБД помага на пациенти с шизофрения, но отново никой не се заинтересува… Лечебните заведения не винаги одобряват приложението на медицинския канабис,“ заяви изследователят.

„Заедно с клиницисти от психиатричната клиника Геха ние се опитваме да получим разрешение да тестваме КБД върху пациенти склонни към тревожност и самоубийство, но все още чакаме одобрение. Има стотици публикувани статии на тема канабиноиди и рак и нито едно добре установено клинично изпитване. Това е един порочен цикъл; изследователи не дават лекарствата на пациентите, тъй като няма сериозни клинични проучвания, а клиничните проучвания не се провеждат в САЩ, тъй като лекарствата нямат необходимото одобрение.“

Мешулам добавя също че „не би препоръчал медицински канабис за всичко. Израел се движи в правилната посока, като постепенно дава одобрение за различните заболявания. Невъзможно е да се знае със сигурност, че при хората, които казват, че са в ужасна болка (действително е така), защото това е субективно и не може да бъде измерено. Предполагам, че има някаква злоупотреба. Шофирането е проблем, защото (канабиса) може да предизвика объркване и бавни реакции, но медицинските потребителите по принцип избягват шофирането.“

Той подчертава, че одобрението на приемане на канабис с рекреативна цел е социален проблем, а не медицински. Лично той не поддържа одобрението на употреба на канабис за развлечение в Израел.

Също така, той дефинира алкохолизма, хазарта и тютюнопушенето, като „много опасни.“

Мешулам прогнозира, че в следващото десетилетие, одобрената употреба на медицински канабис ще бъде централизирано, като ще бъдат подготвяни лекарства, които работят като ТХК, но без активната съставка, която причинява психоактивния ефект на пациентите.

Ученият не ограничава интереса си само към канабиса. Той е правил проучвания и върху levona, думата на иврит за тамян или Boswellia sacra, който е бил използван в Светия храм в Йерусалим. Мешулам, заедно с неговия тогава докторант Арие Мосайеф, показват, че основната съставка на Близкия изток – тамянът, намалява тревожността и действа като антидепресант.

„Талмудът споменава смолата от Boswellia като отвара слагана във виното, за да „вцепени сетивата“, така че [тези] осъдени на смърт да не се тревожат... А това придава биологична основа на дълбоко вкоренените културни и религиозни традиции.“

Така че, изследванията на проф. Рафаел Мешулам съвсем логично придават и ново значение на термина „първосвещеник.“