Когато Юничи Такаясу е на 3 години една книжка с картинки на нинджи променя живота му завинаги. Какво най-много го очарова обаче не е уменията им или тайните им джаджи, а използването от тяхна страна на едно много специално растение.

„Книжката показва как нинджи са тренирали, прескачайки растения коноп,“ казва Такаясу. „Всеки ден те трябваше да скачат по-високо и по-високо, защото канабисът растеше много бързо. Бях толкова изумен, че казах на майка ми, че искам да отглеждам канабис когато стана по-голям.“

Разбираемо е, че майката на Такаясу е по-скоро огорчена от аспирацията на сина си. Законите срещу употребата на канабис в Япония са сред най-строгите в света, притежанието на дори малки количества се наказва с пет години лишаване от свобода, а незаконното отглеждане от страна на производителите води до седем години зад решетките.

Въпреки това, Такаясу не позволява това да послужи като спирачка за неговите мечти. Днес, повече от 40 години по-късно, той е един от водещите експерти в Япония на тема канабис и куратор на Taima Hakubutsukan – единственият музей на нацията, посветен изцяло на  оклеветената трева. Отворен през 2001 г. в гр. Насу, около 160 км северно от Токио, мисията на музея е да научи хората за историята на канабиса в Япония - едно минало, което Такаясу вярва е опозорено и отдавна забравено.

„Повечето японци гледат на канабиса като субкултура на Япония, но те ​​грешат“, казва той. „Канабисът е бил в основата на японската култура в продължение на хиляди години.“

Според Такаясу, най-ранните доказателства за култивирането на канабис в Япония датират от 10,000-200 пр. Хр. с керамични останки, възстановени в префектура Фукуи, съдържаща семена и парчета от тъкани на конопени влакна. „Канабисът е най-важната съставка за праисторическите хора в Япония,“ допълва още той. „Те са носели дрехи изработени от неговите влакна и са го използвали за направата на лъкове и риболовни приспособления.“

Много е вероятно сортът канабис, от който произхождат тези влакна от т.н. период Jomon да е Канабис Сатива. Високо растящи и ценени заради своите здрави стъбла. Именно от тези Сатива щамове се отглежда днешно време индустриалния коноп.

През следващите векове, канабисът продължава да играе ключова роля в Япония - особено в шинтоизма, местната религия на страната. Канабисът е бил почитан за своите прочистващи способности. Свещениците дори използвали листата на растението като ги размахвали, за да благословят вярващите или да прогонят злите духове! Това значение оцелява и до днес под формата на дебелите церемониални въжета изтъкани от конопени влакна, които стоят на показ в светилищата! Шинто свещениците също са известни с това, че украсяват своя жезъл с ивици от златистата на цвят кора от конопените стъбла.

Канабисът е също важен в живота на обикновените хора. Според историкът от 20-ти век Джордж Фут Мур, японските пътешественици са представяли малки дарения канабис тръгвайки към крайпътните светилища, за да си осигурят безопасно пътуване. Той отбеляза също как по време на летния Бон фестивал, семейства изгарят снопове коноп, за да посрещнат обратно душите на мъртвите.

До средата на 20-ти век, конопът е култивиран в цяла Япония, особено в Тохоку и Хокайдо, а това често се споменава в литературата. Освен съществуващите препратки към растенията канабис в обучението на нинджите, конопът също присъства в „Маньошу“ - най-старата японска стихосбирка, както и в Едо периода (1603-1868) и книгата „Wakoku Hyakujo.“ В хайку поезията също, ключовите думи, описващи етапите на отглеждане на растението обозначават сезона, през който стихотворението е написано!

„Конопеното земеделие е било целогодишен цикъл,“ казва Такаясу. „Семената се засяват през пролетта, след което се събира реколтата през лятото. После стъблата са изсушени, напоени и са превърнати във влакна. През зимата те са се вплитали в кърпа и се правили на дрехи, готови да бъдат носени през следващия сезон на засаждането.“

След като канабисът играе толкова важна материална и духовна роля в живота на японския народ, възниква един очевиден въпрос: Дали хората са пушили билката?

Такаясу, заедно с други японски експерти на тема канабис, не са сигурни. Въпреки че в историческите записки не се споменава практиката, някои историци спекулират, че употребата на канабис може да е било лекарство за обикновените хора. Докато оризът и сакето, произведено от него е монополизирано от по-горните класове, конопът се е отглеждал широко и е бил свободно достъпен.

Някои научни изследвания също показват високи нива на психоактивната съставка ТХК-тетрахидроканабинол в японските растения. Според едно проучване, публикувано от Службата на ООН по наркотиците и престъпността през 1973 г., в растения канабис от Точиги и Хокайдо са открити нива на ТХК респективно 3.9% и 3.4%. За сравнение, в Университета на Мисисипи “Marijuana Project MonitoringPotency”разкрива, че средните нива на ТХК в канабиса, конфискуван от американската полиция през 1970 г. е бил едва около 1,5 на сто.

Защо японците да не са се възползвали от лечебните ползи от конопа? В традиционната китайска медицина билката е широко разпространена, а канабис-базирани лекарства са на разположение в японските аптеки, третиращи безсъние и облекчаване на болката също в началото на 20 век.

Въпреки това, 1940 г. и по-специално по време на Втората световна война се отбелязва повратна точка в историята на японското производство на канабис.

В началото, това десетилетие започва добре за земеделците. „По време на Втората световна война, съществуваше една поговорка сред военните, че без канабиса, войната не може да се води“, казва Такаясу. „Канабисът е бил класифициран като военен материал, използван от флотата за въжета, а от военновъздушните сили за направата на парашути. Тук, в префектура Точиги например, половината от конопената реколта е била заделяна за военните.“

След поражението на страната през 1945 г. обаче властите в САЩ, окупиращи Япония носят със себе си и американските нагласи към канабиса. Вашингтон ефективно вече бил забранил култивирането на растението в Съединените щати през 1937 г. и се наема да го забрани и в Япония. През юли 1948 г., а нацията все още под американска окупация,  се приема „Закон за Контрол на Канабиса“ - законът, който поставя основата върху, която политиката за борба с канабиса в Япония се гради и до днес.

Съществуват няколко различни теории за това защо САЩ забранява конопа в Япония. Някои смятат, че това се основава на добронамереното желание да се защити японския народ от злините на наркотиците, докато други изтъкват, че САЩ разрешава продажбата на амфетамини да продължи чак до 1951 г! Няколко експерти по канабис твърдят обаче, че забраната е започната от американски нефтохимически интереси в опит за спиране на японската конопена индустрия, за да се отвори пазара за изкуствени материали като полиестер и найлон! (И най-вероятно са прави!)

Такаясу локализира забраната за канабис в рамките на по-широкия контекст на американските опити за намаляване на силата на японската армия.

„По същия начин, по който американските власти обезкуражават кендото и джудото, Закона за Контрол на Канабиса през 1948 г. е начин да се подкопае милитаризма в Япония,“ твърди той. „Военновременната конопена индустрия е била толкова доминирана от военните по онова време, че този закон е проектиран, за да лиши Япония от своята военна сила.“

Каквато и да е мотивацията, решението на САЩ да забранят употребата на канабис създава паника сред японските фермери. В опит да се разсеят  техните страхове, император Хирохито посещава префектура Точиги в месеците преди забраната, за да успокои фермерите, че биха могли да продължат да отглеждат културата напук на новия закон - изненадващо подривно изявление.

В продължение на няколко години, уверенията на императора са се оказали верни и отглеждането на канабис продължавало с неотслабваща сила. През 1950 г. например е имало около 25 000 ферми за канабис в национален мащаб. В следващите десетилетия обаче този брой се срива. Такаясу изтъква, че това се дължи на спад в търсенето, причинено от популярността на изкуствените влакна и на разходите за нови лицензи за канабис, които фермерите са задължени да притежават след приемането на Закона през 1948 година.

В днешно време, съществуват по-малко от 60 лицензирани ферми за канабис в Япония - всички от които се изисква да растат щамове на канабис, съдържащи минимални нива на ТХК. С толкова нисък брой на земеделски производители, Такаясу се страхува за бъдещето на конопа в страната. Доколкото той знае, има само един човек в Япония подкован в пълния цикъл на отглеждането „от семе до сноп“. Този човек е на 84 години и когато тя умре, Такаясу се опасява, че мъдростта ще изчезне заедно с нея.

Сблъсквайки се с тази реална опасност от изчезване, Юничи Такаясу е решен да опази японската конопена култура. Той организира ежегодни екскурзии до правните ферми близо до неговия музей, за да покаже на посетителите какво представлява отглеждането на канабис в пространствено-интензивна  среда и как това изисква малко, ако изобщо, селскостопански химикали. Освен това, той провежда ежемесечни работни срещи и учи хората в изкуството на тъкане на конопени влакна. На показ в музея са различни дрехи, направени от канабис; мекият кремав на цвят материал стопля през зимата и охлажда през лятото - напълно подходящ за японския климат.

Сред феновете на музея му са и членове на местната полиция, които хвалят усилията му за съживяване на икономиката в селските райони, а понякога го посещават само, за да научат повече за забранената трева.

Всичко това е ясно доказателство за продължаващия ентусиазъм, който Такаясу запазва у себе си към това специално растение.

„Японските хора имат отрицателно отношение към канабиса, но аз искам те да разберат истината и искам да защитя своята история“, казва той. „Колкото повече научаваме за миналото, толкова повече съвети, ние може да бъдем в състояние да получим за това как да живеем по-добре в бъдеще.“