След няколко десетилетия прекъсване в България отново започва индустриалното отглеждане на това забравено, вече митологично растение - коноп. Първото поле за тази година вече е засято. И все пак, не много хора знаят, а доста вече и не помнят, че в страната ни се е произвеждал качествен коноп в големи мащаби.


Конопопроизводството е било съсредоточено в 10 огръга, предимно в Северна България - Монтана, Силистра, Видин, Плевен, Русе, Враца и Велико Търново, но също така е имало засилено производство и в Пазарджик, Варна и Бургас. За 1952 година са били засяти над 250,000 декара от културата, които са дали повече от 10,000 тона суровина.



В пловдивски научен институт е имало програма изследваща растението, с цел усъвършенстване на културата и създаване на сортове с по-добро качество и добив. Например, ето името на един сорт създаден в България - "Коноп Г-3". Той превъзхожда широкоразпространения по това време Болонски коноп (Италия) с 13-28% по отношение добива на стебло и с 27-36% по отношение добива на влакно.

Конопът има почти 'безброй' много приложения. От научно списание "Популярна Механика" са записали над 45,000. От храна и лекарства през дрехи, текстили, хартия и козметика до пластмаса, бетон, гориво.

Фактически се оказва, че ние сме отглеждали и развивали конопената култура за дълъг период от време и сме били доста добри в това. (за радост, тази тенденция продължава и до днес, макар и в друга част на индустрията, която според сегашния закон е забранена)

Наредба No.12 от 24.04.2001 урежда сегашното положение на конопа:


Чл. 2. Семепроизводството и отглеждането на растения от рода на конопа (канабис) със съдържание на тетрахидроканабинол под 0,2 тегловни процента се извършва от физически и юридически лица, притежаващи разрешително, издадено от министъра на земеделието и горите.

Тази наредба лишава конопената култура от съдържание на тетрахидроканабинол, с цел отстраняване на психоактивния му ефект. Индустриалният коноп не "напушва". Използването му с такава цел, ще доведе единствено до главоболие за ентусиаста. Друг е вече въпроса за отхвърлянето на антираковите свойства и терапевтичното приложение на тази съставка. Но дори с нищожно съдържание на ТХК, конопеното растение притежава други съставки с широко приложение в медицината.

Наредбата също изисква представянето на сертифицирани посевни семена до 10 януари всяка година, което е явно несъгласувано с европейската практика за тази земеделска култура, но да не обсъждаме 10 годишната наредба, тъй като нищо не пречи тези срокове да се обновят или да станат плаващи, за да се обслужи интереса на земеделците. В Белгия, например, представянето се изисква две седмици преди посев.

Благодарение на тази наредба, днес, 13 години по-късно, в България отново има засято поле с индустриален коноп. Поле, което дава работа на хора от региона, поле което ще роди Българска продукция, поле което възражда традициите на нашата държава в отглеждането и развитието на висококачествен коноп.

Човекът зад това поле е буден български земеделец, идващ от семейство, което има дългогодишна традиция в отглеждането на висококачествени картофи в България. През януари месец той изрази своето мнение по въпроса с индустриалния коноп в отворено писмо до министъра на замеделието.

Миналият месец е получено писмо от Българското посолство в Холандия насочено към бизнеса в България. Писмото има за цел да поощри производството на коноп в нашата страна за нуждите на Холандия и да обяви намерението на западната страна да мигрира своите фабрики от Франция и Полша, към България, Сърбия и Македония.

Това е положението. Светът се върти, науката просперира, а конопът продължава да расте. Време е и ние да се завъртим в посока развитие на науката и да започнем оползотворяваме възможностите, които това растение ни дава.

ПП.
Отглеждането на женски растения в областта около село Ковачевци, Поповяне и Алино не се препоръчва, тъй като има голям шанс те да бъдат опрашени.