Международният Съвет за контрол на наркотиците (INCB), натоварен с прилагането и мониторинга на международните споразумения с Организацията на обединените нации (ООН) свързани с употребата и превенцията на упойващи вещества, стартира интернационална кампания като контра действие срещу либерализиращите закони спрямо канабиса в САЩ и Уругвай.

Съветът не е съгласен с новите промени в законодателството на двете държави (комерсиализирането на медицинския канабис) и обявява промените като застрашаващи публичното здраве.

Установяването на Съвета е следствие на Единната конвенция по упойващите вещества от 1961 г. и сливането на други два Съвета от 1925 и 1931 г. Членовете на INCB са избирани от икономическия и социален Съвет за период от 5 години като те могат да бъдат преизбирани. Броят им е 13 като 10 от тях са номинирани от правителствата на различни държави членки на ООН, а останалите три са номинирани от Световната здравна организация (СЗО) на базата на техния медицински, фармакологичен или фармацевтичен опит. Веднъж избрани членовете на Съвета служат безпристрастно в личното си качество, независимо от правителствата на държавите членки.

Всяка година Международният Съвет на ООН за контрол на наркотиците (INCB) изнася доклад, който разглежда как държавите членки спазват трите конвенции сключени през 1961, 1971, и 1988 г. засягащи въпроса с наркотиците. Повече от очевидни обаче са остарелите базисни изследвания, които налагат приемането на тези конвенции. Безброй много нови изследвания и проучвания доказват, че истинската заплаха за публичното здраве е не толкова наркотичната употреба, колкото забраната ѝ. Президентът на Уругвай Хосе Мухика твърди, че легализирането на продажбата и употребата на канабис има за цел да удари черния пазар като алтернатива на безбожно скъпата цена, във „войната срещу наркотиците“, която плаща обществото на всяка държава, принудена да я води.

INCB изразява своето безпокойство и по проблема с нарастващия брой на култивираните полета с опиум в Афганистан, които поставиха рекорди за 2013 г. със своите 36% увеличение от 154,000 декара до 209,000 декара през 2012 г. Тези полета са отговорни за огромна част от световното производство на хероин, а за справяне с проблема президента на INCB Реймънд Йанс предлага да бъде притиснато не американското „присъствие“, което изнася всичкия този хероин за останалата част от света, а осакатеното афганистанско правителство както и правителствата на съседните държави.

Докладът на Международния Съвет за контрол на наркотиците за 2013 г. твърди, че легализацията на канабис ще доведе до нарастване на подземните пазари както и ще увеличи драстично нивата на пристрастяване, твърдение, което е абсолютно необосновано тъй като проучванията в Колорадо не отбелязват ръст в първите месеци на употребата, още повече, че не може да става въпрос за някаква сериозна пристрастеност към растението канабис, според множеството скорошни изследвания. 10 години след декриминализирането на притежанието на наркотици в Португалия дори се забелязва огромен спад, на места достигащ до 50%, на употребата на всички наркотици.

С твърденията на INCB не са съгласни и от Транснационалния Институт (TNI), мозъчен тръст за прогресивни идеи, което служи и за наблюдение на глобалните тенденции спрямо наркотиците и създаден да следи отблизо  докладите на INCB.

От TNI признават, че промените в законодателството на САЩ и Уругвай нарушават режима наложен от ООН, но добавят също така, че този режим се съсредоточава единствено върху забраната и не разглежда реалистично проблема. „Вместо да се опитат да се поучат или да асимилират нарастващата политическа подкрепа за алтернативни политики спрямо наркотиците, апаратът на ООН – и особено INCB – реагира с недалновидна враждебност и тесногръдо отхвърляне.“

В доклад подготвян за средата на месец март тази година TNI и Global Drug Policy Observation се очаква да обявят конвенцията от 1961 г. за неточна още от момента на своето създаване, а окачествяването на канабиса като психоактивен наркотик с „особено опасни свойства“ е резултат на взимането на спорни решения на базата на съмнителни политически компромиси с малко научна подкрепа.

Заедно с промените в законодателството на САЩ и Уругвай, държави като Индия, Испания и Холандия разтягат вградената правна гъвкавост на конвенцията от 1961 г. до своите лимити като прилагат декриминализиране на канабиса. Поради тази причина, фундаментална реформа на остарялата система за контрол на наркотиците на ООН, вече не може да бъде избегната.


Допълнителни източници: 

1. Time For UN to open up dialogue on drug policy reform
2. UN Against Cannabis Legalization
3. Оформянето на конвенцията от 1961 г. и участието на България е нея

Видео:

4. INCB President Raymond Yans - Cannabis Legalization
5. INCB President Raymond Yans - Legal Highs
6. INCB President Raymond Yans - Afghanistan