Растението канабис се е използвало през вековете като успокояващо лекарство в медицината и фибри /лико за въжета/ в селското стопанство.

Най-ранното познато описание на растението се появява в древните писания и фолклорът на Индия и Китай. Историците смятат, че отначало канабисът се е използвал за опиянение в ритуална церемония. В крайна сметка, растението се превърнало в народен лек, приеман под формата на чай или храна.

Употребата на марихуана, като лечебно средство посредством пушене е сравнително по-ново явление. Според китайските легенди, императорът Шен Нънг (около 2700 г. пр. Хр.; също познат и като Чен Нънг) открил лечебните свойства на марихуаната, жен-шенът и ефедринът. В кратко представяне на лекарствените рецепти от I в. сл. Хр., базирано на традиции от времето на Шен Нънг, марихуаната е изобразена като идеограма на сушащо се в барака растение.

Този древен текст, смятан за най-старата фармакопея в света, препоръчва марихуаната като лек за повече от 100 заболявания, включително подагра, ревматизъм, малария и разсеяност. Векове по-късно един китайски медицински текст (1578 г. сл. Хр.) описва употребата и́ за лечение на повръщане, паразитни инфекции и кръвоизливи. Марихуаната продължава да се използва в Китай като народен лек за диария и дизентерия, и като стимулант на апетита.


В Индия марихуаната в продължение на хиляди години е свързвана с магии, религия и лечение.  Практикуващите традиционната аюрведическа медицина все още предписват марихуана за подобряване на съня, апетита и храносмилането, както и за облекчаване на болки. Растението също така се смята за афродизиак и опиат.

Употребата на марихуана на Стария континент също е безспорна. Древните лечители в Гърция и Рим предупреждават, че прекомерната употреба на марихуана може да влоши сексуалното представяне. Въпреки този и́ недостатък, Гален (2 г.сл. Хр.), Плиний Стари (около 25 г. сл. Хр.) и Диоскорид (лекар в армията на император Нерон – 1 в. сл. Хр.) я препоръчват като лек срещу различни заболявания, включително болки в ушите.

Двойнствената природа на марихуаната, като вреден опиат и същевременно полезно лекарство, не е обсъждана по-рано от XV век. Горе-долу по това време мюсюлмански теолози били изправени пред въпроса дали да третират хашиша (мощен наркотик, произвеждан от смолата на марихуаната) като алкохола, който е изрично забранен от Корана или не. За решаването на този проблем, учените направили разлика между употребата на хашиша: като лекарствено средство и допустимата му употреба и  като опиат -  за което препоръчвали наказание под формата на бичуване.

Още тогава мюсюлманите изобретили техники за производство на хартия от конопени влакна, процес въведен в Европа през XII век. Конопът останал важен компонент на повечето хартиени продукти до средата на XIX век, когато е изместен от целулозата.

Смята се, че през Средновековието арабските търговци са пренесли познанията си за лечебните свойства на конопа в Африка. Там марихуаната започнала широко да се използва за лечение на различни заболявания като малария и дизентерия. Употребявали я и за облекчаване на родилни мъки, както и като противоотрова при ухапвания от змии.

Има много малко доказателства за употребата на марихуаната като лечебно средство в средновековна Европа. По време на Ренесанса доклади на изследователи от Азия, Африка и Близкия изток, които се базирали на  писанията на Гален, Плиний и други древни лекари, възбуждат интереса към марихуаната на европейските билкари. Независимо от докладите обаче употребата на медицинската марихуана била рядкост в Запада. Междувременно търсенето на конопени влакна, като материал за производство на въжета и текстилни изделия /особено плавателни платна/, нараснало до толкова, че през XVI век европейските нации заповядвали на своите колонии масово да отглеждат културата.  За съжаление няма никакви доказателства, че заселниците са отглеждали растението поради някакви други причини, освен заради влакната му. Западната медицина „открива“ медицинската марихуана едва през средата на XIX век.

Ирландският лекар Уилям О‘Шонъси запознал западните си колеги с лечебните свойства на марихуаната. Той научил за билката, когато е професор в Медицинският колеж в Калкута през 30-те години на XIX век. Започнал да създава препарати, базирани на марихуана и ги тествал върху животни. Убеден бил , че препаратите са безопасни и започнал да ги предписва на пациентите си, като лекарства срещу болки и мускулни спазми. От негови доклади се разбира за успеха в употребата на марихуана при лечението на често фаталните  повръщане и диария, свързвани с холерата. Откритията на О‘Шонъси изумили лекарите в Европа и Америка и предизвикали вълна от изследвания на растението в Запада, които продължили и в XX век. Стотици индийски и западни лекари описват предимствата на марихуаната за медицински цели пред Индийската конопена комисия, свикана от британците през 1893-1894 г. Те докладват за лечение на спазми, главоболие, астма, диабет, импотентност, остри и хронични болки, треска, загуба на апетит и редица други болестни състояние чрез растението. На базата на техните показания, членовете на комисията стигат до заключението, че марихуаната е едно от най-важните лекарства в Индийската фармакопея  и че:  „Умерената му употреба практически не представлява никаква заплаха за хората“. Комисията препоръчва марихуаната да не бъде забранявана, въпреки че признава проблемите произтичащи от злоупотребата с нея като опиат.

На първата американска конференция, посветена на клиничната употреба на марихуана, проведена от Обществото на медиците от щата Охайо през 1860 г., лекари докладват успех при употребата на марихуана за лечение на хронична кашлица, гонорея, болки и множество други болестни състояние. Когато търсенето на лекарствени средства, базирани на марихуана се засилило, фармацевтични фирми започнали опити за производство на силни и надеждни лекарства от канабис. До 30-те години на XX век поне две американски компании - „Парк-Дейвис“ и „Ели Лили“, продавали стандартизирани екстракти от марихуана за употреба като болкоуспокояващи, антиспазматици и успокоителни. Друг производител, „Grimault & Company“, изкарал на пазара цигари от марихуана, които се предлагали като лек против астма. Скоро, след като препаратите от чиста марихуана станали достъпни, на пазара излезли много по-ефективните синтетични лекарства, като аспирин и барбитурати и започнали да изместват билковите лекове.

Междувременно пушенето на марихуана за забавление и релаксиране станало популярно особено сред джаз музикантите и артистите в САЩ. Злоупотребата на ивестни личности от артистичния свят, довели до твърденията, че канабисът предизвиква престъпления, психични заболявания и дори смърт. Без да се вслушва в съветите на Американската медицинска асоциация, Конгресът на САЩ приема "Законът за облагането на марихуаната с данък“ през 1937 г. Той налага тежки ограничения върху предписването и продажбите на марихуана, в резултат на което повечето фармацевтични компании престават да произвеждат лекарства базирани на марихуана.

През 1942 марихуаната е премахната от Фармакопеята на Съединените Щати на основание, че:  "Тя е вреден и пристрастяващ наркотик".

Medical Marijuana Brief History2Интересен е факта, че марихуаната не е единствената субстанция, развил се през времето от народен лек, през конвенционално лекарство до високо регулирано вещество за злоупотреба. Опиумът - произвеждан от сушена смола на неузрели макове, бил използван като болкоуспокояващо от около две хиляди години. Приеман през устата ефектът му бил твърде слаб, затова зачестила употребата му под формата на цигари за пушене, което довеждало до по-бързо действие. С това обаче, зачестила и злоупотребата с опиум, която бързо предизвиквала силно „напушване“. То станало популярно в Китай през XVII век и много хора се пристрастили. Опиумът скоро бил разпространен из Европа и Северна Америка, къде бил използван като болкоуспокояващо, но също така с него  злоупотребявали наркомани. Чистият морфин, друг естествен опиат,  изолиран за първи път от опиума в началото на XVIII век, бил широко употребяван, като аналгетик особено при операции. Хероинът, химическият дериват на морфина, също бил разработен като болкоуспокояващо на принципа на действие на канабиноидите - човешкото тяло произвежда своя собствена версия на опиат, познат като ендорфин. Това съединение взаимодейства с нервните клетки по същият начин, както и сходните му съединения на растителна основа и има подобно обезболяващо действие.

Въпреки че естествените и синтетични опиати са сред най-ефективните болкоуспокояващи, те са силно регулирани, поради големият потенциал за злоупотреба с тях. В резултат много лекари се колебаят да предписват опиати, освен в крайни случаи. Въпреки това злоупотребата с опиати е толкова разпространена, че незаконното търсене на опиум /морфин, хероин/ далеч надхвърля законните продажби на лекарството.

До 60-те г. на XX век марихуаната придобила световна известност, като развлекателен и отпускащ наркотик, употребата на който била широко разпространена. Това принудило правителството на САЩ да приеме закон за Контрол върху наркотичните вещества през 1970-та година.Този закон поставя всички лекарства с наркотичен потенциал в пет списъка, според три критерия: лечебните му свойства; вероятността, че с лекарството ще се злоупотребява и физическите и психологически последствия от злоупотребата с него. Марихуаната е поставена в списък I (най-рестриктивната категория), заедно с хероина и LSD. Счита се, че веществата от списък I са неизползваеми за медицински цели и има висок потенциал за злоупотреба с тях.

Тази класификация е оспорвана от Националната Организация за Реформа на Закона за Марихуаната (NORML) и застъпниците на медицинската марихуана. В допълнение, след прокарването на Законът за контрол върху наркотичните вещества, няколко щата поставят марихуаната в не толкова ограничена категория в собственият си Закон за контрол върху наркотичните вещества. През 70-те и 80-те няколко щата дори подкрепят ограничени клинични изследвания на медицинска марихуана. Избирателите в няколко щата прокарват  референдум, целящ разрешаването на употребата на марихуана за медицински цели.

Въпреки контрола, много американци редовно употребяват марихуана нелегално. Част от тях я употребяват за да облекчат различни медицински симптоми. При три публични изслушвания проведени от Щатският медицински институт, 43-ма такива пациенти  разказват преживяванията си. Изследователският екип разговарял и с десетки членове на три клуба на "купувачите на медицинска марихуана" в Калифорния. Пациентите описали употребата на марихуана за лечение на кахексия (крайна степен на изтощение на организма, рязко измършавяване), причинена от СПИН, спастичност при множествена склероза, депресия, хронични болки, гадене, предизвикано от химиотерапия и други симптоми.

Подобни описания за употребата на медицинска марихуана, при още по-широка гама от заболявания се появяват в „Марихуана: Забраненото Лекарство“ на Лестър Гринспун и Джеймс Бакалър. Повечето от потребителите на медицинска марихуана, разказали историите си пред  Щатският медицински институт, като говорили предимно за ползата  и облекченията при СПИН. Повечето казали, че употребяват марихуана, за да се борят със загубата на тегло и да намалят страничните ефекти на други лекарства. Ето един типичен разказ, представен от 35-годишен писател от Флорида, които през 1987 година открива, че е ХИВ-позитивен:

Medical Marijuana Brief History6„Кожни обриви, сухота в уста, лош металически привкус, изтръпване на лицето, подуване на крайниците, треска, главоболия, замайване, анемия, клинична депресия, толкова критична невропатия, че не можех дори да пиша, толкова болезнена, че чаршафите ми се струваха като шкурка, гадеше ми се толкова силно, че ми се налагаше да напускам масата по време на вечеря, за да отида да повърна и толкова непредвидима диария, че не смеех да изляза от вкъщи без памперс. Това са само някои от ужасите, които претърпях през последните 10 години от битката ми за живот срещу ХИВ, но тези „опустошения“ не ми бяха причинени от самият ХИВ или от някоя от опортюнистичните инфекции, които бележат постоянното напредване на болестта СПИН. Всеки от тези кошмари бе страничен ефект от едно от стотиците лекарства, които взимах, за да се боря с всяка инфекция по-пътя към, както изглеждаше, неизбежната скорошна смърт. Ако ме бяхте видели преди три години сега нямаше да ме познаете. След години на СПИН в последна фаза бях загубил 59 кила. Лилавите кожни лезии на Саркомата на Капоши се разпространяваха. Тъмните кръгове под очите ми разказваха за безсънни нощи и дни в полубудно състояние. И все пак имах късмет,  да преоткрия древните разбирания за лекарствените ползи от марихуаната. Започнах да пуша трева и  пушех всеки ден. Тревата успокои стомаха ми. От нея така огладнявах, че вече не се налагаше да се храня през тръба. Тревата отстрани проявите на нервропатията и можех отново сам да набера телефонен номер. Също така успокои душата ми и скоро приех мисълта, че сигурно скоро ще умра. Заради тревата успях да доживея 35-ият си рожден ден. Доживях да се седна в автобус без да изплаша пътника до мен. До  този етап от възстановяването си взимам по шепа хапчета почти всеки ден и сигурно ще продължавам така до края на живота си. Благодарен съм за животоспасяващите терапиите с протеазен инхибитор, но те носят със себе си множество нежелани реакции и странични ефекти. Пушенето на марихуана облекчава много от тях. Седя тук, пред вас, като живо доказателство, че марихуаната може да има благотворен ефект при борбата с кахексията. Открих, че мога да задържам телесното си тегло. Това беше и денят, в които осъзнах, че мога да живея с надеждата, че ще се появи някоя ефективна терапия.“

Много други пациенти описват как марихуаната им помага да се справят с гаденето и повръщането при химиотерапия, симптоми, които не се поддават на иначе ефективното лечение.

Болката е най-често цитираната причина за използване на медицинска марихуана, заедно със СПИН и гадене при химиотерапия. Подобно на други, говорили пред екипът на Щатският медицински институт, поредният мъж удостоверява, че марихуаната подобрява ефективността на наркотичните медикаменти, които взима за болките си:

„Аз съм 35-годишен баща, инвалид и ветеран от Военновъздушните сили на Съединените щати. Научих за канабиса по обичайният начин за поколението  „бейби бум“ (деца на демографския бум, родени между 1946 г. и 1964 г.) – пробвах го в гимназията. Оставих гимназията и канабиса едновременно през 1981 г., когато се присъединих към Военновъздушните сили. Служех в южната част на Тихия океан, когато станах жертва на катастрофа от зле поддържана пътна настилка. Прекарах по-голямата част от следващите години по болници. Сега, след четиринадесет години, 10 операции и две изкуствени бедра стоя тук пред вас. Никога не бихте познали степента на нараняванията ми. Бях загубил части от далака и червата си, и получавах ужасни спазми. Получавах болки, които се стрелкаха надолу към коляното. Дължа голяма част от отличното си възстановяване на… канабиса. Обезболяващото ми (Percocet) не е толкова ефективно без канабис, а ако не използвам марихуана пък, съм принуден да приемам прекалено много от него, за да утихнат болките. Само няколко дръпки успяваха да успокоят по-голямата част от стомашните ми спазми, напълно отстраняваха гаденето и ми позволяваха да се нахраня като хората, вместо само да залъгвам стомаха си.“

Според федералният закон, към момента в САЩ на група от хора е разрешено да употребяват марихуана по медицински причини. Тези пациенти получават цигари, приготвени от правителството на САЩ по силата на програмата за Индивидуално Лечение с Изследователски Нови Лекарства (наричана още Compassionate Use Program или Compassionate IND). Програмата не приема нови пациенти от 1992 г. насам. Сред все още живите участници е една 41-годишна жена, която управлявала семейният магазин за спортно облекло, докато не развила множествена склероза. Тя пуши марихуана, за да облекчи някои от симптомите на заболяването си: „Поставиха ми диагноза множествена склероза през 1988 г. Преди това бях доста активна личност, занимавах се с балет и плуване. Все още плувам всеки ден и пуша марихуана. Всеки месец получавам цигари марихуана свити от правителството. По едно време тежах едва 38 кила, сега съм 47 кг. Преди да започна да пуша марихуана не можех да ходя. Нямах апетит. Когато открих, че има програма, чрез която да вземам марихуана от правителството реших, че това е решението. Никога не бях пушила марихуана, всъщност смятах познатите си пушачи за неприятни. Сега самата аз съм неприятна, но марихуаната ми помага. Отнема болките в гърба. При множествена склероза (МС) човек получава мускулни спазми. Може да сте танцували цял живот и МС да ви отнеме това удоволствие. За утеха ползвам плувният басейн, което много ми помага. Плувам много по-лесно след една цигара марихуана. От 1991 г. пуша по десет цигари на ден. Не приемам никакви други медикаменти. Марихуаната е моят голям помощник.“    

Още един потребител на марихуана, получава законно разрешение за употребата и́ - жена от Флорида, която описва как през 1976 г. започнала да я използва като лекарство за облекчение на глаукома.:

„Година след като ми поставиха диагноза глаукома, един лекар ме посъветва да започна да пуша марихуана. Помислих си, че е луд. Знаеше, че вече съм опитвала с Диамокс / направо ме поваляше в безсъзнание/,  Палиокарпин и други по-силни лекарства, които ми причиняваха ужасяващо главоболие. Не издържах. Тогава осъзнах, че ако трябва да запазя зрението си на цената на останалата част от тялото си трябва да опитам и с марихуана. Ами… определено си заслужава!“

Колкото и трогателни да са тези разкази, би било голяма грешка да се уповаваме на само на тях, за да измерим медицинската стойност на марихуаната. Единствено чрез задълбочени клинични изследвания и паралелно сравнение можем да определим ефективността на марихуаната с тази на съществуващите лекарства. Въпреки това, тези разкази докладват положителното влияние на марихуаната върху определени симптоми, които изискват клинично изследване: гадене, слабеене, болки, мускулни спазми и повишено вътреочно налягане. Интересн е факта, че пред екипът на Щатският медицински институт не е докладвано пряко за никакви отрицателни преживявания, свързани с медицинска марихуана. Единствено някои от говорителите споменали, че познават хора, на които медицинската марихуана не успяла да помогне. Всъщност пациенти в няколко клинични изследвания, понякога имали и нежелани реакции като тревожност, паника и параноя. Тези краткосрочни ефекти изглежда възникват главно при първите опити на по-възрастните потребители. Изглежда съмнително, ако някой, който е реагирал толкова зле на определено лекарство, да продължи да го приема, но не е ясно колко от потребителите на медицинска марихуана спадат към тази категория. Никое лекарство, включително и конвенционалните медикаменти, които се употребяват за лечение на симптомите, за които марихуаната е изтъквана като лек, не е лишено от странични ефекти. Лекарствата представляват баланс между риска и ползата.