Конопената хартия се произвежда и изполва от хиляди години. Тъй като в нея няма киселини и не пожълтява с времето, много от ранните сведения са оцелели като исторически документи. Ако бяха отпечатани върху хартия, направена от дървесна маса преди техниките за отстраняване на киселини да са на разположение, щяха да се разпаднат в рамките на 100 години.

Въпреки че конопената хартия не е нова, в момента тя представлява едно от най-обещаващите приложения на конопа като заместител на хартията, произведена от дървесна маса. Конопът е по-силен и по-траен от дървесинната хартия, но това не са единствените му предимства - той е по-устойчив и щадящ околната среда от дърводобива. Потреблението на хартия продължава да расте така, както е растяло и в последните 90 години. През 1913 г. световното потребление възлиза на 14 милиона тона. Потреблението нараства до 250 млн. тона през 90-те, въпреки изтъкването на електронните комуникации като алтернатива на хартията.

Друго съществено екологично предимство на конопа е доходността му. Един акър коноп може да произведе толкова фибри, колкото 4 акра дървета. Конопът може да се култивира веднъж или повече от един път годишно докато дървесният материал изисква 20-30 годишни ротации. С увеличаване на неспособността на западните страни да отговарят на вътрешните изисквания за хартията, те внасят все повече и повече дървесина от тропическите държави, с резултатната загуба на ресурси за местните хора в тези страни, увеличените транспортни разходи,потребление на изкопаеми горива и замърсяването.

За да се направи хартия от дървесна маса, трябва да извлечем вещество, наречено "лигнин". За да стане това, трябва да накиснем дървесината в мощна киселина, която замърсява околната среда. Също така хартията често бива избелвана с химикали,които са опасни за околната среда. Конопната целулоза не съдържа лингин и се избелва много по-лесно. Хартията, изработена от коноп, е известна като "перфектната хартия на архивиста", тъй като тя е много по-трайна от дървесинната хартия и не се втвърдява, пожълтява или разпада с годините. Конопени влъкна могат да бъдат използвани за направата на всеки клас хартия.

 

 

Също така, конопът може да се отглежда с минимално или никакво количество химикали.

Производството на хартия от коноп е не само по-екологично съобразно от дървесинното, но е и по-екологично от производството на рециклирана хартия. Въпреки че рециклирането на хартиени отпадъци намалява броя на отсечените за нова хартия дървета, преработката, която се изисква за рециклирането на хартия и премахването на мастило, замърсява повече от дървообработването. За да се произведат 100 тона хартия от дървесина, се произвеждат 5 тона утайки. Тази утайка е сравнително нетоксична и понякога може да бъде използвана като тор, докато 100 тона хартия, произведена от хартиени отпадъци, създава 40 тона утайка, която има ниво на токсичност и трябва внимателно да бъде унищожавана в сметищата.

От друга страна, конопът се преработва в хартия чрез амонячно-сулфатно-алкохолен процес, чиито вторични продукти могат да се изпомпват обратно в системата, без да замърсяват.

Освен това, производството на дървесинна хартия изисква използването на повече вода за изработката на 1 тон от продукта, отколкото всяка друга индустрия. Конопената хартия може да бъде рециклирана десет пъти за разлика от трите пъти при дървесинната хартия. Производството на коноп намалява необходимостта от киселините и се поддава на екологично чисто избелване, вместо да се използват хлорни съединения.